Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Александру Димитрие Гика
| Мистификации и шеги/АИА/Александру Димитрие Гика Alexandru II Ghica | |
| владетел на Влашко | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Господар на Влахия | |
| 2 април 1834 – 7 октомври 1842 | |
| Семейство | |
| Баща | Димитрие Гика |
| Майка | Мария Въкъреску |
| Деца | няма |
Александру Димитрие Гика е влашки господар във времето след руската окупация на Влахия, последвала руско-турската война 1828/29 г. По-късно, в годините 1856/58 е и каймакам на Влашко. По-малък брат на Григоре IV Гика. Управлението му и времето за Влахия е преломно. Неговото име носи град Александрия в Телеорман, Мунтения – основан господарски от него.
В известен смисъл управлението му е продължение на това на брат му, обаче с едно огромно различие – при условията на Органически регламент. По това време започва същинската модернизация на Влахия и в частност на Букурещ. Още Акерманската конвенция с последвалия Одрински мирен договор (1829) драстично променят статуквото в дунавските княжества. Османската империя губи монопола си над двете княжества и те попадат под патронажа на Русия. Започва бърз политически, икономически и културен подем, посредством повсеместни реформи. Дунав става граница.
Големите културни промени се изразяват в бързото популяризиране на възникващия румънски език, в опит за стандартизация. По това време се появяват и първите вестници, написани на румънска латиница: „Албина Роминяске“ и „Куриерул Роминеск“, в опит за интеграция на власите отвъд Карпатите – в Трансилвания. В първите броеве на тези влашки вестници Русия е славена, след като е освободителка на княжествата от турско потисничество. В същото време се увеличава и броят на училищата с преподаване на роден език (преди това в образователните институции се използва гръцки). В Яш и Букурещ – столици на княжествата – са открити първите академии. Младите власи започват да пътуват масово в чужбина, с цел получаване на добро образование, насочвайки се към големите европейски университетски центрове като Париж, Хайделберг, Мюнхен, Берлин, Виена. В същото време връзките на княжествата и Трансилвания се увеличават, поради което хората от трите страни започват да се идентифицират под давление на национализма и последвалия романтичен национализъм, като „румънци, а не като „власи“, „молдовци“, „трансилванци“ и „банатци“. През тези години така наречените „латинизатори“ се активизират, застъпвайки се за замяната на румънската кирилица с латиница. Дори се стига до призиви да се спре употребата и на „славянски думи“, а не само на гръцки. [1]
През 30-те години на XIX век във Влахия са регистрирани и първите масови случаи на чиновнически произвол на длъжностни лица и подкупите стават много по-чести. Голяма част от държавния апарат е корумпирана, като дори управляващите не са изключение, което пред невъзможността за обновяване на стария ред, тласка страната към последвалата влашка революция.
През 1837 г. Александру Гика влиза в конфликт с всесилното влашко болярство, заради разрешението влашките селяни свободно да се заселват в градовете. Успява да се наложи над богатите земевладелци-чокои, заради подкрепата на Османската и Руската империи.
През 1840 г. срещу него и управлението му е организиран заговор от Николае Бълческу, който е подавен. Въпреки това властта му е разклатена и през следващата 1841 г. Общественото събрание на Влахия по Органическия регламент се жалва от него пред Високата порта и Русия, в резултат от което на следващата година е отстранен от управлението на Влахия. След Кримската война е назначен за каймакам на Влашко, обаче през 1858 г. е свален от длъжност и заменен от трима други каймаками, убедени юнионисти и дейци за обединение на Влашко и Молдова. Умира в изгнание бездетен.
Бележки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Александр II Гика“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |