Уилард Либи
Уилард Франк Либи (на английски: Willard Frank Libby) е американски химик, Нобелов лауреат.
| Уилард Либи Willard Libby | |
|---|---|
| американски физикохимик | |
 | |
| Роден |
17 декември 1908 г.
|
| Починал | 8 септември 1980 г.
Лос Анджелис, Калифорния, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Калифорнийски университет – Бъркли[1] Принстънски университет |
| Работил в | химик |
| Награди | Нобелова награда за химия (1960)[2][3] |
| Научна дейност | |
| Област | радиоактивност |
| Работил в | Калифорнийски университет, Бъркли Чикагски университет Калифорнийски университет, Лос Анджелис |
| Видни студенти | Морис Санфорд Фокс Шерууд Роуланд |
| Награди | Нобелова награда за химия (1954) |
| Уилард Либи в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Уилард Либи е роден на 17 декември 1908 в Колорадо[4]. Той завършва гимназия през 1926. През 1927 се премества в университета Бъркли, където учи до 1933, взимайки бакалавърска и докторска степен. Уилард Либи започва работа във факултета по химия към същия университет и през следващите десет години расте в кариерата, като става отначало асистент, а по-късно и професор по химия. В края на Втората световна война през 1945 приема поста на професор във факултета по химия в Института за ядрени изследвания (днес институт „Енрико Ферми“) към университета в Чикаго. На 30 юни 1959 Либи напуска Чикаго, за да стане професор по химия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където през 1962 става директор на Института по геофизика и планетарна физика. Той умира на 8 септември 1980.
По време на войната работи за проекта Манхатън, като усъвършенства метод за сепарация на изотопи на урана чрез газова дифузия[4].
Най-известни са научните резултати на Либи, свързани с радиовъглеродното датиране. Още от 1939 г. е установено, че космическите лъчи създават потоци неутрони при попадане в атмосферата на Земята. Атмосферният азот ги поглъща и се разпада до радиоактивния въглерод-14. Либи прави извод, че следи от въглерод-14 винаги съществуват в атмосферния въглероден диоксид. А тъй като последният непрекъснато се поглъща от растенията и става част от техните тъкани, растенията също трябва да съдържат следи от въглерод-14. Подобни разсъждения важат и за животните, хранещи се с растения. След като някой организъм умре, количеството въглерод-14 в неговите тъкани спира да нараства, а наличното количество започва да се разпада с постоянна скорост. Периодът на полуразпад на въглерод-14 е определен от Мартин Кеймън (Martin D. Kamen) на 5730 години, което дава възможност да се определи възрастта на организмите[4].
През 1946 г. Либи предлага метода за радиовъглеродно датиране, за който е удостоен с Нобелова награда за химия през 1960 г.
БиблиографияРедактиране
- Arnold, J.R. and W. F. Libby. "Radiocarbon from Pile Graphite; Chemical Methods for Its Concentrations", Argonne National Laboratory, United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), October 10, 1946.
- W.F. Libby. Atmospheric Helium Three and Radiocarbon from Cosmic Radiation. // Physical Review 69 (11–12). 1946. DOI:10.1103/PhysRev.69.671.2. с. 671–672.
- Libby, Willard F., Radiocarbon dating, 2d ed., University of Chicago Press, 1955.
- Libby, W. F. "Radioactive Fallout" United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), May 29, 1958.
- Libby, W. F. "Progress in the Use of Isotopes: The Atomic Triad – Reactors, Radioisotopes and Radiation", United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), August 4, 1958.
- Libby, W. F. "History of Radiocarbon Dating", Department of Chemistry and Institute of Geophysics, University of California-Los Angeles, International Atomic Energy Agency, (August 15, 1967).
- Libby, W. F. "Vulcanism and Radiocarbon Dates", University of California-Los Angeles, National Science Foundation, October 1972.
- Libby, W. F. "Radiocarbon Dating, Memories, and Hopes", Department of Chemistry and Institute of Geophysics and Planetary Physics, University of California–Los Angeles, National Science Foundation, October 1972.
- Libby, W. F. Collected papers. Santa Monica, California, Geo Science Analytical, 1981. ISBN 978-0-941054-00-3. (7 тома)
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.gf.org.
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1960. // Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
- ↑ Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
- ↑ а б в Willard Frank Libby | American chemist. // Енциклопедия Британика. Посетен на 13 юли 2019. (на английски)