Отваря главното меню

Уилям О̀кам (на английски: William of Ockham – буквално Уилям от Окам) (ок. 12851349) е английски францискански монах и философ-схоластик, родом от Окам, малко селце в Съри.

Уилям Окам
William of Ockham
английски философ

Роден
около 1285 г.
Починал

Религия Католическа църква
Образование Оксфордски университет
Философия
Регион Западна философия
Школа Схоластика
Идеи Бръснач на Окам
Повлиян Аристотел, Тома Аквински, Дънс Скот, Пиер Абелар
Повлиял Уилард ван Орман Куайн
Уилям Окам в Общомедия

Известен е най-вече с Бръснача на Окам.

БиографияРедактиране

Роден през 1280 г. или 1285 г. в графство близо до Лондон, Окам учи в колежа „Мертон“ към университета в Оксфорд, а от 1317 г. се занимава и с преподавателска дейност в Оксфорд и Лондон. Участва дейно в разгорещени диспути.

Напуска острова и пристига в Париж, където продължава изследванията си в областта на философията и същевременно преподава теология. Дейността му се отличава със свободомислие.

През 1323 г. написва инвектива срещу папа Йоан XXII, в която оспорва светската власт на понтификата и отстоява свободата на литературната дейност. Срещу него е образуван процес, който продължава от 1324 г. до 1328 г. – признат е за виновен и е призван в папския дворец в Авиньон. Окам успява да избяга и търси закрила при император Лудвиг Баварски в Мюнхен. Тук той е приет благосклонно и защитава светската власт и каузата на Лудвиг.[1] Окам става член на Францисканския орден, а дейността му засилва светската тенденция в средновековното общество. Той се противопоставя на плебейското съсловие и се обявява против ереста на Майстер Екхарт. Умира в Мюнхен през 1349 г.

ПроизведенияРедактиране

 
Quaestiones in quattuor libros sententiarum

ФилософияРедактиране

  • Summa logicae (c. 1323), Paris 1448, Bologna 1498, Venice 1508, Oxford 1675.
  • Quaestiones in octo libros physicorum (преди 1327), Rome 1637.
  • Summulae in octo libros physicorum (преди 1327), Venice 1506.
  • Quodlibeta septem (преди 1327), Paris 1487.
  • Expositio aurea super artem veterem Aristotelis, 1323.
  • Major summa logices, Venice 1521.
  • Quaestiones in quattuor libros sententiarum, Lyons, 1495.
  • Centilogium theologicum, Lyons 1495.

ТеологияРедактиране

  • Questiones earumque decisiones, Lyons 1483.
  • Quodlibeta septem, Paris 1487, Strasbourg 1491.
  • Centilogium, Lyons 1494.
  • De sacramento altaris и De corpore christi, Strasbourg 1491, Venice 1516.
  • Tractatus de sacramento allans.

ПолитикаРедактиране

  • Opus nonaginta dierum (1332), Leuven 1481, Lyons 1495.
  • Dialogus* (begun in 1332) Paris 1476. Lyons 1495.
  • Super potestate summi pontificis octo quaestionum decisiones (1344).
  • Tractatus de dogmatibus Johannis XXII papae (1333–34).
  • Epistola ad fratres minores (1334).
  • De jurisdictione imperatoris in causis matrimonialibus, Heidelberg 1598.
  • Breviloquium de potestate tyrannica (1346).
  • De imperatorum et pontifcum potestate [известно и като 'Defensorium'] (1348).

ИзточнициРедактиране

  1. Радев, Р., Стефанов, И., Личев, А., „Философите“, изд. „Хр. Ботев“ 1992, стр. 164.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за