Уилям О̀кам (на английски: William of Ockham – буквално Уилям от Окам) (ок. 12851349) е английски францискански монах и философ-схоластик, родом от Окам, малко селце в Съри.

Уилям Окам
William of Ockham
английски философ
Роден
между 1287 г. и 1288 г.
Починал
РелигияКатолическа църква
Учил вМертън Колидж
Оксфордски университет
Философия
РегионЗападна философия
ШколаСхоластика
ИдеиБръснач на Окам
ПовлиянАристотел, Тома Аквински, Дънс Скот, Пиер Абелар
ПовлиялУилард ван Орман Куайн
Уилям Окам в Общомедия

Известен е най-вече с Бръснача на Окам.

Биография

редактиране

Роден през 1280 г. или 1285 г. в графство близо до Лондон, Окам учи в колежа „Мертон“ към университета в Оксфорд, а от 1317 г. се занимава и с преподавателска дейност в Оксфорд и Лондон. Участва дейно в разгорещени диспути.

Напуска острова и пристига в Париж, където продължава изследванията си в областта на философията и същевременно преподава теология. Дейността му се отличава със свободомислие.

През 1323 г. написва инвектива срещу папа Йоан XXII, в която оспорва светската власт на понтификата и отстоява свободата на литературната дейност. Срещу него е образуван процес, който продължава от 1324 г. до 1328 г. – признат е за виновен и е призван в папския дворец в Авиньон. Окам успява да избяга и търси закрила при император Лудвиг Баварски в Мюнхен. Тук той е приет благосклонно и защитава светската власт и каузата на Лудвиг.[1] Окам става член на Францисканския орден, а дейността му засилва светската тенденция в средновековното общество. Той се противопоставя на плебейското съсловие и се обявява против ереста на Майстер Екхарт. Умира в Мюнхен през 1349 г.

Произведения

редактиране
 
Quaestiones in quattuor libros sententiarum

Философия

редактиране
  • Summa logicae (c. 1323), Paris 1448, Bologna 1498, Venice 1508, Oxford 1675.
  • Quaestiones in octo libros physicorum (преди 1327), Rome 1637.
  • Summulae in octo libros physicorum (преди 1327), Venice 1506.
  • Quodlibeta septem (преди 1327), Paris 1487.
  • Expositio aurea super artem veterem Aristotelis, 1323.
  • Major summa logices, Venice 1521.
  • Quaestiones in quattuor libros sententiarum, Lyons, 1495.
  • Centilogium theologicum, Lyons 1495.

Теология

редактиране
  • Questiones earumque decisiones, Lyons 1483.
  • Quodlibeta septem, Paris 1487, Strasbourg 1491.
  • Centilogium, Lyons 1494.
  • De sacramento altaris и De corpore christi, Strasbourg 1491, Venice 1516.
  • Tractatus de sacramento allans.

Политика

редактиране
  • Opus nonaginta dierum (1332), Leuven 1481, Lyons 1495.
  • Dialogus* (begun in 1332) Paris 1476. Lyons 1495.
  • Super potestate summi pontificis octo quaestionum decisiones (1344).
  • Tractatus de dogmatibus Johannis XXII papae (1333–34).
  • Epistola ad fratres minores (1334).
  • De jurisdictione imperatoris in causis matrimonialibus, Heidelberg 1598.
  • Breviloquium de potestate tyrannica (1346).
  • De imperatorum et pontifcum potestate [известно и като 'Defensorium'] (1348).

Източници

редактиране
  1. Радев, Р., Стефанов, И., Личев, А., „Философите“, изд. „Хр. Ботев“ 1992, стр. 164.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за