Францискански орден
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Францисканският орден е римокатолически християнски монашески орден, който следва примера и учението на свети Франциск от Асизи.
| Францискански орден | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Пълно име | Орден на братята минорити |
| Латинско име | Ordo Fratrum Minorum |
| Съкратено име | O.F.M. |
| Църква | Католическа църква |
| Основател | Свети Франциск от Асизи |
| Основаване | 1208 г. |
| Утвърждаване | 1209 г. |
| Статут | действащ |
| Сайт | www.ofm.org |
| Францискански орден в Общомедия | |
Одобрен е устно от папа Инокентий III през 1209 година, а писмено от папа Хонорий III през 1223 година с булата Solet annuere. Орденът е разделен на три клона – мъжки, основан от свети Франциск, женски, основан от света Клара, и светски (терциарии). Те се придържат към пълно нестежание или отказ от частна собственост и в миналото се издържат от просия.
Орденът на конвентуалците (на лат. Ordo Fratrum Minorum Conventualium) е католически монашески орден, клон на Францисканския орден, по-известен като отците францисканци-конвентуалци, „малките братя конвентуалци“, или „сивите монаси“.
Орденът на Малките Братя Конвентуалци е един от трите Ордена на папското право, които днес съставляват Францисканското семейство. Орденът от самото начало на създаването си от свети Франциск е братство, в което всички имат еднакви права и задължения.
През 1274 г., след смъртта на Генералния настоятел свети Бонавентура, между „братята на общността“ и „спиритуалните братя“ настъпва различна интерпретация на францисканския начин на живот, наследен от св. Франциск. В началото на XVI в. папа Лъв X с булата „Ite vos“ разделя Ордена на Обсерванти, Конвентуалци и Капуцини. Всеки един Орден притежава собствен Генерален настоятел и собствена структура.
Днес Малките Братя Конвентуалци носят черно расо, а по време на служба – светлосиво. Обслужват базиликата „Св. Франциск“ и манастира „Сакро-Конвенто“ в Асизи. Важни центрове за теологични науки са теологичния факултет „Свети Бонавентура“ в Рим и теологичния институт „Св. Антони от Падуа“.
В България редактиране
Началото на присъствието на ордена в България е свързано с отец Йосиф Кривчев. От началото на 20-те години на ХХ век към конвентуалския манастир в цариградското предградие Бююк дере е открита семинария, специално предназначена за българи. По това време там се подготвят десетина деца, главно от павликянските села край Пловдив. През 1929 г. учебното заведение е закрито, а семинаристите са прехвърлени в Италия, където в следващите години пристигат новите кандидати на ордена. В навечерието на Втората световна война някои от първите българи конвентуалци се връщат в България и се включват активно в живота на църквата, но не в Софийско-Пловдивската епархия, а като енорийски свещеници в униатски села.
Отците Йосиф Кривчев, Петър Сарийски, Иван Гаджов и Недялко Романов са живеели в България между 1950 и 1990 г. Повечето от тях служат в източнокатолическите енориите до 1964 г. Поради липса на свещеници, около 1964 г. те са назначени в латинските енории в Северна България. В периода 1977 – 1990 г. при тях се подготвя за свещеник Петко Христов, който през 1990 г. дава първите си обети в ордена, а вечните – на 15 декември 1993 г. На 18 октомври 1994 г. е избран за Никополски епископ – първият български епископ-конвентуалец. След 1990 г. в България се завръщат отците Максимилиян Балабански, Георги Арлашки, Симеон Луков и Георги Елдъров. Тяхното завръщане е свързано също с липса на свещеници. Днес те не са между живите, както и последния от старото поколение, останал в Асизи о. Владимир Пенев.
Днес францисканците в България служат в гр. Раковски и в гр. Плевен. Те са шестима на брой и са част от полската провинция „Непорочно зачатие на Дева Мария“.
Известни францисканци редактиране
- Франциск от Асизи (1182 – 1226)
- Роджър Бейкън (1214 – 1294)
- Бонавентура (1221 – 1274)
- Дънс Скот (1274 – 1308)
- Уилям Окам (1280 – 1349)
- Максимилиан Колбе (1894 – 1941)
Францисканци, свързани с България редактиране
- Петър Солинат – францискански мисионер и първи католически епископ на България
- Илия Маринов – първият българин избран за католически епископ
- Петър Богдан – български католически архиепископ
- Антон Стефанов – католически духовник, вторият българин от Чипровци, назначен за Никополски епископ
- Стефан Княжевич – български католически архиепископ
- Никола Станиславич – католически духовник, Никополски и Чанадски епископ през XVIII в.
- Блазиус Клайнер – францисканския монах, написал „Историята на България“
