Украинци в САЩ
Украинците в САЩ (на украински: Українці США, на английски: Ukrainian Americans) са етническа група в Съединените американски щати. Според преброяването на населението през 2000 г. броят на хората, определили се за украинци, е 892 922 души, или 0,31% от населението на страната. Според оценки на Бюрото за преброяване на населението към 2019 г. те са 1 009 874 души.
| Украинци в САЩ Українці США Ukrainian Americans | |||||||||
Етнически украинци, родени в САЩ. | |||||||||
| Общ брой | 892 922 (по произход, според преброяването на населението през 2000 г.; 0,31% от населението на страната); 1 009 874 (Бюро за преброяване на населението през 2019 г.) | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Език | украински, английски, руски | ||||||||
| Религия | Украинска гръкокатолическа църква, Украинска православна църква, Евангелизъм | ||||||||
| Сродни групи | бели хора (източни славяни) | ||||||||
 | |||||||||
| Дял на украинците в САЩ според преброяването на населението през 2000 г., по окръзи. | |||||||||
| Украинци в САЩ в Общомедия | |||||||||
Според преброяването на населението през 2000 г. градските статистически агломерации с най-голям брой украинци са: Ню Йорк (160 000), Филаделфия (60 000), Чикаго (46 000), Детройт (45 000), Лос Анджелис (36 000), Кливланд (26 000) и Индианаполис (19 000).[1][2]
История редактиране
Украинската диаспора в Съединените щати се формира през три основни исторически периода:[3]
Първата вълна на украинска емиграция в Съединените щати започва през 1880-те години, основно от Закарпатието, Галиция и Буковина. Тази вълна е по-многобройна от 1890-те до избухването на Първата световна война.[4]
Втората вълна на емиграция на украинци започва след Втората световна война. През този период имигрантите основават младежки организации, които се фокусират върху националните и политически проблеми на украинското население. Най-големи младежки организации по численост към този момент са: „Пласт“, Украинска асоциация на младежта на Америка, Асоциация на демократичната украинска младеж. Основните им сфери на дейност са образование, култура, творчество и спорт. Много от украинските клубове в колежи и университети се присъединяват към Федерацията на украинските студентски организации, основана през 1953 г. Всяко лято университетите организират летни лагери, за да преподават на децата украински език, литература и история. Възникват научни дружества, като напр. Научно дружество „Тарас Шевченко“ в Ню Йорк през 1947 г. Членове на дружеството организират научни конференции, лекции, концерти. Украинците в САЩ създават множество музеи и библиотеки, формират архиви. Украинският музей-архив, създаден през 1952 г., съдържа най-малко 20 000 тома архивни материали, обхващащи периода на украинската имиграция след Втората световна война.[5][6]
Третата вълна започва в началото на 1990-те години, след разпадането на Съветския съюз.
Източници редактиране
- ↑ Selected social characteristics in the United States: 2010 American Community Survey 1-Year Estimates // U.S. State Census Bureau. 2010. Архивиран от оригинала на 2020-02-12. Посетен на 2022-04-02.
- ↑ Persons of Ukrainian Ancestry: States ordered by total number of Ukrainians (XLS) // Informed Decisions, Inc. 2001. Архивиран от оригинала на 2009-02-28. Посетен на 2022-04-02.
- ↑ Кабузан В. М. Украинцы в мире: динамика численности и расселения. 20-е годы XVIII века — 1989 год: формирование этнических и политических границ украинского этноса. Институт российской истории РАН. — Москва: Наука, 2006. — 658 с. ISBN 5-02-033991-1
- ↑ Paul Robert Magocsi. (1996). A History of Ukraine. Toronto: University of Toronto Press.
- ↑ Magocsi P.R. Ukrainians // Harvard Encyclopedia of American Ethnic Groups. -Cambridge: Belknap Press of Harvard University,2002. — C. 998—999
- ↑ М.Н.Бабута. История формирования украинской диаспоры в новом и новейшем свете (конец xix–xx вв.) // cyberleninka.ru. Посетен на 2019-12-05.
