Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн

Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн (на немски: Ulrich II von Gundelfingen-Hellenstein; † 30 април 1280) е благородник от Гунделфинген, господар на Хеленщайн над Хайденхайм ан дер Бренц и фогт на Ешенбрун в Бавария.

Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн
германски благородник
Роден

ПроизходРедактиране

Той е син на господар Улрих I фон Гунделфинген († сл. 1228) и съпругата му Маргарета фон Хеленщайн († ок. 1233), дъщеря на Дегенхард фон Хеленщайн († сл. 1182). Внук е на Готфрид фон Гунделфинген († сл. 1172) и правнук на Диемо I фон Гунделфинген, господар на Хеленщайн († сл. 1150) и съпругата му фон Ронсберг. Леля му Аделхайд фон Гунделфинген († 1230) е омъжена за Хайнрих фон Вайкерсхайм-Хоенлое († сл. 1212). Брат е на неженения Дегенхард фон Гунделфинген († сл. 1243) и на сестра (* ок. 1218), която се омъжва ок. 1239 г. за Бертолд I фон Шауенбург († сл. 1281).

Роднина е на Готфрид II фон Гунделфинген, 1197 г. епископ на Вюрцбург. Баща е на Андреас фон Гунделфинген, епископ на Вюрцбург (1303 – 1313), и дядо на Дегенхард, епископ на Аугсбург (1303 – 1307).

ФамилияРедактиране

 
Дворецът Хеленщайн над Хайденхайм ан дер Бренц през 17 век

Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн се жени за Аделхайд фон Албек († пр. 1279), дъщеря на Зибото фон Албек († сл. 1220). Те имат осем деца:[1][2]

ЛитератураРедактиране

  • Heinz Bühler: Die Edelherren von Gundelfingen-Hellenstein – Ein Beitrag zur Geschichte des ostschwäbischen Adels im hohen Mittelalter, in: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen 73 (1971), S. 13 – 40.
  • Alfons Uhrle: Beiträge zur Geschichte der Herren von Gundelfingen, in: Münsingen, Geschichte, Landschaft, Kultur. Festschrift zum Jubiläum des württembergischen Landeseinigungsvertrages von 1481, bearb. von Rudolf Bütterlin und Viktor Götz, Sigmaringen 1982, S. 175 – 195.
  • Heinz Bühler: Die Edelherren von Gundelfingen-Hellenstein – Ein Beitrag zur Geschichte des ostschwäbischen Adels im hohen Mittelalter, in: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen 73 (1971), S. 13 – 40.
  • Gunter Haug: Die Herren von Gundelfingen. Baader–Verlag Münsingen 1996.
  • Karl H. Lampe: Gundelfingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 314. (Digitalisat)
  • Christof Paulus: Gundelfingen-Hellenstein, Adelsfamilie. In: Historisches Lexikon Bayerns.
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Schwennicke, Vol. 12, chart 52.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 67, 68.

ИзточнициРедактиране