Улрих II (Ортенбург)

Улрих II (на немски: Ulrich II, † 7 март 1524 в дворец Зьолденау, Ортенбург) е управляващ граф на имперското графство Ортенбург от 1519 до 1524 г.

Улрих II
граф на Ортенбург
Роден
Починал
Семейство
Баща Себастиан I
Деца Мориц фон Ортенбург
Александер фон Ортенбург
Карл I фон Ортенбург

БиографияРедактиране

 
Дворец Зьолденау (1723 г.)

Той е най-възрастният син на граф Себастиан I (1434 – 1490) и Мария графиня цу Нойбург († 1496).

Чрез женитбата му с Вероника фон Айхберг Улрих получава през 1511 г. дворец Зьолденау. През 1515 г. Улрих получава покана от император Максимилиан I да участва във военен поход против турците.

Улрих става през 1519 г. имперски граф след смъртта на братовчед му Волфганг. На 24 април 1522 г. последва признанието от император Карл V.

Улрих II умира на 7 март 1524 г. в Зьолденау. Погребан е в наследствената капела Св. Сикстус в Пасау. Собственостите му са поделени помежду децата му. Като граф е последван от по-малкия му брат Христоф I (1480 – 1551).

ФамилияРедактиране

Първи брак: с Вероника фон Айхберг († 1511). Имат пет деца:

  • Александер (* 1501, † 12 май 1548, в Зьолденау), домхер към Аугсбург до 1525, ∞ Регина Бианка фрайин фон Волкенщайн-Тростбург († 1539)
  • Карл I (* октомври 1502, † 15 ноември 1552 в Зьолденау), ∞ Максимилиана графиня фон Хааг. Чрез дъщеря им Анна Мария (1547 – 1601) те стават дядо и баба на Карл I фон Лихтенщайн, първият княз на този благороднически род.
  • Мориц († 6 юли 1551 в Мюнхен), съветник на херцог Вилхелм IV
  • Барбара († 7 март 1518 в Зьолденау)
  • Сидония († 12 март 1563 в Болцано), ∞ Мелхиор Колонна фрайхер фон Фьолс († 1543 в Болцано)

Втори брак: с Барбара фон Щархемберг († 1519). Нямат деца.

ИзточнициРедактиране

  • Markus Lorenz: Sebastian I. von Ortenburg und der Schwanenritterorden. In: Ortenburger Geschichtsblätter. Beiträge zur Heimatgeschichte Ortenburgs und seines Umlandes. Heft 1, Thiersbach 1997 (S. 4 – 14).
  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, erschienen in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
  • Friedrich Hausmann: Archiv der Grafen zu Ortenburg. Urkunden der Familie und Grafschaft Ortenburg (in Tambach und München) Band 1: 1142 – 1400 (= Bayerische Archivinventare 42), Neustadt an der Aisch 1984.
  • Josef Hofbauer: Die Grafschaft Neuburg am Inn (Historischer Atlas von Bayern, Teil Altbayern, Reihe I Heft 20), München 1969 (Digitalisat).
  • Eberhard Graf zu Ortenburg-Tambach: Geschichte des reichsständischen, herzoglichen und gräflichen Gesamthauses Ortenburg. Teil 2: Das gräfliche Haus in Bayern. Vilshofen 1932.
  • Carl Mehrmann: Geschichte der evangelisch-lutherischen Gemeinde Ortenburg in Niederbayern – Denkschrift zur Jubiläumsfeier der 300jährigen Einführung der Reformation daselbst am 17. und 18. Oktober 1863, Landshut 1863 (Digitalisat).
  • Johann Ferdinand von Huschberg: Geschichte des herzoglichen und gräflichen Gesammthauses Ortenburg: aus den Quellen bearbeitet, Sulzbach 1828 (Digitalisat).

Външни препраткиРедактиране