Вилхелм IV (Бавария)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Вилхелм IV.

Вилхелм ІV (на немски: Wilhelm IV. der Standhafte; * 13 ноември 1493, Мюнхен; † 7 март 1550, Мюнхен) от фамилията Вителсбахи, е херцог на Бавария от 1508 до 1550 г.

Вилхелм IV
Wilhelm IV. Herzog von Bayern
херцог на Бавария

Роден
Починал
7 март 1550 г. (56 г.)
Погребан Фрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Федерална република Германия

Етнос Германци
Религия християнство
Управление
Период 15081550
Предшественик Албрехт IV (Бавария)
Наследник Албрехт V
Duchy of bavaria large.svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Албрехт IV (Бавария)
Майка Кунигунда Австрийска
Братя/сестри Сибила Баварска
Сидония Баварска
Сабина Баварска
Сузана Баварска
Ернст Баварски
Лудвиг X
Съпруга Мария Якобея фон Баден (1522)
Деца Албрехт V
Мехтхилд Баварска
Георг фон Хегненберг
Вилхелм IV в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е син на херцог Албрехт IV и Кунигунда Австрийска.

УправлениеРедактиране

Вилхелм управлява първо под опекунството на неговия чичо Волфганг, от 1511 г. самостоятелно с водещ съветник Леонхард фон Ек.

Неговият брат Лудвиг X първо е против неговите решения. На 14 октомври 1514 г. двамата братя се разбират в Ратенберг в Долна Бавария и Лудвиг може да управлява в Ландсхут над една трета от херцогството.

На 23 април 1516 г., Гергьовден, Вилхелм издава така наречения баварски райнхайтсгебот, който определя между другото съдържанието на материалите на бирата. Затова на 23 април от 1994 г. се празнува денят на Немската бира. През 1518 г. издава реформа за земята, а през 1520 г. въвежда първия общ за всички съдебен ред в Бавария.

На 25 май 1521 г. двамата братя издават Вормския едикт в Мюнхен и Ландсхут. Всички последователи на Мартин Лутер са арестувани и изгонени от страната. На 5 март 1522 г. Вилхелм IV обнародва едикт, който осъжда тезите на Лутер, а през 1524 г. забранява печатането, продаването и разпространяването на текстовете му.[1]

Вилхелм е първият от Вителсбахите, който се мести от Алтен Хоф в Нойвесте, първоначалната сграда на Мюнхенската резиденция. Новият му дом е украсен между другото през 1528 г. от Албрехт Алтдорфер с неговата картина Александровата битка.

През 1546 – 1547 г. Вилхелм участва на страната на Карл V в Шмалкалденската война (Schmalkaldischer Krieg), но не успява да стане пфалцски курфюрст.

Той умира през 1550 г. Погребан е във Фрауенкирхе. Наследява го неговият син Албрехт V.

Семейство и децаРедактиране

 
Мария Якобеа фон Баден, съпруга на херцог Вилхелм IV (Ханс Шьопфер I)

Херцог Вилхелм IV се жени на 5 октомври 1522 г. в Мюнхен за принцеса Мария Якобея фон Баден (1507 – 1580), дъщеря на маркграф Филип I от Баден и съпругата му принцеса Елизабет фон дер Пфалц. Двамата имат четири деца:

От връзката му с Маргарете Хаузнер фон Щетберг има един син:

ИзточнициРедактиране

  • Sigmund Ritter von Riezler, Wilhelm IV. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 42, Duncker & Humblot, Leipzig 1897, S. 705 – 717.
  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 36 – 37.

Външни препраткиРедактиране