Урбисаля

италианска община
(пренасочване от Урбисаглия)

Урбиса̀ля също Урбиза̀ля (на италиански: Urbisaglia) e град и община в провинция Мачерата, регион Марке в Централна Италия.

Урбисаля
Централната част на Урбисаля
Централната част на Урбисаля
Италия
43.1973° с. ш. 13.3773° и. д.
Урбисаля
Марке
43.1973° с. ш. 13.3773° и. д.
Урбисаля
Страна Италия
РегионМарке
ПровинцияМачерата
Площ22,86 km²[1]
Надм. височина310 m
Население2780 души (2009)
Пощенски код62010
Телефонен код0733
МПС кодMC
Официален сайтwww.urbisaglia.sinp.net
Урбисаля в Общомедия

Градът има 2780 жители (1 януари 2009).

През древността се е казвал Урбс Салвия (Urbs Salvia) (Pollentinorum) и е бил главен център на народа полентини (pollentini) в древната местност Пиценум. Намирал се е на изток от днешния град. През 60 пр.н.е. получава два пътя с името на един Салвий (Salvius). Към края на 1 век става римска колония. В началото на 5 век Урбс Салвия e разрушен от Аларих. През 1569 г. е към територията на Църковната държава.

Амфитеатърът, построен през края на 1 век от произлизащия от Урбс Салвия сенатор Луций Флавий Силва Ноний Бас, е запазен. Също така запазени са и много други сгради. През 1999 г. е открит 40 ха археологичен парк и археологически музей.

Литература

редактиране
  • Lidiano Bacchielli u. a.: Studi su Urbisaglia Romana. Tipigraf Ed., Tivoli 1995 (Picus, Supplementi 5).
  • Giuseppina Capodaglio: Statue e ritratti di età romana da "Urbs Salvia". Libreria Cavour, Macerata 1994.
  • Christiane Delplace: La romanisation du Picenum. L’exemple d’urbs Salvia. Rom 1993, ISBN 2-7283-0279-0 (Collection de l’École Française de Rome, 177).
  • Maria Federica Fenati: Lucio Flavio Silva Nonio Basso e la città di Urbisaglia. Ist. di Storia Antica, Macerata 1995 (Università degli Studi di Macerata, Pubblicazioni dell'Istituto di Storia Antica, 1).
  • Roberto Perna: Urbs Salvia. Forma e urbanistica. L' Erma di Bretschneider, Rom 2006, ISBN 88-8265-340-4 (Città antiche in Italia, 7).
  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.