Успение Богородично (Каварна)
„Успение Богородично“ е църква в Каварна, част от Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква.[1]
| „Успение Богородично“ | |
 | |
 Местоположение в Каварна | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Каварна |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Варненска и Великопреславска |
| Архиерейско наместничество | Добричка |
| Изграждане | 1860 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Църквата е в центъра на града, покрай пътя за пристанището.[1]
История редактиране
Храмът е изграден в 1860 година върхо основите на по-стара църква от българската община в града, за да може да се служи на български, тъй като „Свети Георги“ е в ръцете на гърчеещите се гагаузи. Църквата е основно средище на църковно-националната борба на българите в Каварна. Първата служба на български в нея е проведена от монах Евстратий Рилски от Самоков, който в 1869 година основава и първото българско училище в Каварна.[1]
От октомври 2014 година до август 2015 година храмът е ремонтиран и на 14 август 2015 година митрополит Йоан Варненски и Преславски отслужва чина обновление на храм.[2]
Описание редактиране
Църквата е трикорабна, едноапсидна базилика с по-късно прибавен притвор. Покривът е двускатен.[3]
Иконостасът е дело на известните дебърски резбари братята Васил Аврамов и Филип Аврамов.[4] В църквата работи и дебърският майстор Кузман Макриев – иконата на Свети Мина носи подпис „Из руки К. М. Блаженов“.[5]
Бележки редактиране
- ↑ а б в „Успение Богородично“ – гр. Каварна // „Успение Богородично“ – гр. Каварна. Посетен на 8 август 2019 г.
- ↑ Откриха ремонтирания храм "Свето Успение Богородично“ в Каварна // Darik News, 14 август 2015 г. Посетен на 28 август 2019 г.
- ↑ Църква „Успение Богородично“ – Каварна // Енориите. Посетен на 28 август 2019 г.[неработеща препратка]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 248.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.
