Успение Богородично (Рупите)

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“ е възрожденска църква в петричкото село Рупите (Ширбаново), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]

„Успение Богородично“
Света Богородица Одигитрия, стенопис на Милош Яковлев
Света Богородица Одигитрия, стенопис на Милош Яковлев
Карта Местоположение в Петрич
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоРупите
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоПетричко
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
Изграждане1892 г.
Статутдействащ храм
Сайтhttps://www.facebook.com/p/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%A3%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D1%81-%D0%A0%D1%83%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-100079943487701/

Църквата е изградена от 1889 до 1892 година[2] от майстор Кръстьо Каракьойски.[1]

Архитектура

редактиране

В архитектурно отношение представлява типичната за епохата трикорабна псевдобазилика с купол и полукръгла апсида на източната страна. В първата половина на XX век на западната страна е пристроен открит притвор. В 1960 година е построена масивна камбанария.[1]

В интериора трите кораба са разделени от два реда дървени измазани стълбове. Осветлението се осигурява от високи полукръгло засводени прозорци с декоративна каменна рамка от външната страна. Таваните на корабите са касетирани с апликирани слънца. Балконът на женската църква е с дървени апликации, живопис и решетка.[1]

В 1892 година дебърският зограф Милош Яковлев изписва стените на централния кораб и купола с оригинална живопис.[1] Зографът най-вероятно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава частично изписана.[3] По-късно са изписани и северната, южната и източната стена, както и апсидата.[1]

Автор на иконостаса е Йосиф Йосифов от неврокопското село Каракьой.[4] Той е триделен и е украсен с частична резба по царските двери. На долните табла са традиционните сцени от Шестоднева, като изображенията са примитивни и изразителни. Царските и празничните икони са на различни зографи, значителна част надживописани. Ценни са царските „Света Богородица“ (1890) и „Христос Вседържител“ (1890), както и 6 икони, датирани 1882 – 1883 година, вероятно част от по-стар иконостас.[1]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 418.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 216.
  3. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България // Патримониум.МК 3 (7-8). 2010. с. 458.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 406.