Рупите

село в община Петрич
Тази статия е за селото. За защитената местност вижте Рупите (защитена местност).

Ру̀пите е село и жп спирка в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. Селото се намира на 8 km североизточно от Петрич. До 1951 година носи името Ширбаново, а до 1993 година – Мулетарово на името на Васил Мулетаров.

Рупите
Общи данни
Население959 души[1] (15 декември 2023 г.)
104 души/km²
Землище9257 km²
Надм. височина147 m
Пощ. код2863
Тел. код074203
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ49312
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Рупите
Георги Атанасов
(СДС, ВМРО-БНД)
Рупите в Общомедия

География редактиране

Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина. Отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото се намира вулканското възвишение Кожух. В източното подножие на възвишението в землището на селото е разположена местността Рупите, известна с лечебните си минерални извори с температура 75 °C. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 mm.

История редактиране

На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. доказва, че край село Рупите се е намирал античният град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Дотогава този град е локализиран на юг от Беласица.[2]

Селището се споменава в османски данъчни регистри от XV век, 1570 и 1664 – 1665 година.[3] През 1570 година Сирбан се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 28 християнски домакинства.[4]

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи.[5] През 1889 – 1892 година на мястото на по-стара църква е построена църквата „Успение Богородично“, чийто иконостас е дело на резбаря Йосиф Йосифов от село Каракьой, Неврокопско.[6] Църквата е изписана от Милош Яковлев, най-верояно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава изписана частично.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Шербаново, на З от Петрич, намира се отвъд Струмица, срещу Митин, на раздалеч от града близо 2 часа. Околност равна поляна. Над селото планина Кожух, от дето вадят мрамор. Тук показват пещери в планината „Крали-Марковска“. Народното предание разказва, че тук някога се крил народният герой. Църква гръцка. Къщи 60.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ширбаново е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.[9]

С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун – Николай Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.[10]

Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.[11]

При избухването на Балканската война през 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[13]

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]

Численост
Общо 1037
Българи 1018
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 15

Забележителности редактиране

В землището на селото се намира местността Рупите, където в последните години от живота си живее смятаната за ясновидка Ванга. Тук през 1994 година, финансиран от самата Ванга и по проект на архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов, е построен храмът „Света Петка Българска“ в близост до къщата и гроба на Ванга Вангелия Гущерова. Рупите е подножието на изгасналия вулкан Кожух планина. Местността заедно с църквата е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Редовни събития редактиране

Всяка година в Рупите на 15 август, Успение Богородично, се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападна България и се танцуват местни танци. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.

Други редактиране

На името на местността Рупите е именуван ледник Рупите (на английски: Rupite Glacier) на остров Смит, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.

Галерия редактиране

Личности редактиране

Родени в Рупите
  •   Неделчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[15]
Починали в Рупите
Свързани с Рупите

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Митрев, Георги, Тодор Тараков. CIVITAS HERACLEOOTARUM – новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко // Археология 4. 2002. с. 25 – 32.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 216.
  4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 597 – 598
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 406.
  7. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052 – 05(497.7)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  10. Щерионов, Щ. Джонев Ан. „Документи за положението на българите в Македония (началото на ХХ в.)“ Кюстендил, 2001, стр. 26 – 28
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  13. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298
  14. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  16. По следите на Вампира