Правила на Свети Августин
Правилата на Свети Августин (на латински: 'Regula Sancti Augustini'), известни и като Устав на Свети Августин е един от най-разпространените в Католическата църква устави за монаси и каноници.
Съдържание редактиране
Под названието „Regula Sancti Augustini" са известни 4 текста, които се свързват със Свети Августин Блажени:
1) „Praeceptum“, или „Regula ad servos Dei“ (Предписание, или Правило за Божиите служители) – устав за мъжките монашески общности (най-старият ръкопис – Paris. lat. 12634, VI-VII вв.). Текстът е коментар на Ordo monasterii и е написан от Августин през 397 г.;
2) „Ordo monasterii“, или „Disciplina monasterii“ (Положение манастирско, или Дисциплина манастирска), известен и под името „Regula secunda“ (Второто правило) – кратко описание на ежедневния живот в манастирите; Този текст е написан от Alypius след което е допълнен от Августин;
3) „Regularis Informatio“ (Изложение на правилата) или „Regula puellarum“ – устав за женски монашески общности, който по своето съдържание е сходен с Praeceptum; и
4) „Regula consensoria“ (Съгласувано правило) – неголямо анонимно произведение, неправилно приписвано на Августин, което се появява в Испания през втората половина на VII век.
Първите 3 текста са достигнали до нас в 9 варианта.
Най-често използваната форма на Устава на Свети Августин е компилацията известна под името „Regula recepta“ (Общопризнато правило – PL. 32. Col. 1377 – 1384), която представлява комбинация от „Praeceptum“ и първата част на „Ordo monasterii“.
В продължение на столетия в теологията господства мнението на Еразъм Ротердамски и Роберто Белармино, според които „Praeceptum“ е версия на „Regularis Informatio“, переработена за мъжките монашески общности. Благодарение на фундаменталните изследвания на Л.Ферхейен обаче, е доказана автентичността и първенството на „Praeceptum“, написан от Свети Августин около 397 г. за основаните от него манастири. За датировката и авторството на „Ordo monasterii“ и „Regularis Informatio“ се водят дискусии.
Макар че състава на Устава на Августин не е точно установен, той оказва несъмнено влияние на монашеските устави в Западна Европа, в това число и на Устава на Свети Бенедикт Нурсийски. Особена популярност устава придобива чак в средата на XI-XII век в Ордена на регулярните каноници на Свети Августин, които стават известни и като августинци. За разлика от „Правилата на Свети Бенедикт“, в който монашеското служение е неотделимо от пребиваването в манастира, „Уставът на Свети Августин“ определя само общите и основните норми на монашеския живот и позволява да се обедини монашеската аскеза с активното пастирско служение сред миряните, което съответства на стремленията на европейското общество през XII-XIII век. Акцентът на християнското разбиране на любовта, в немалка степен способства за успеха на „Устава на Свети Августин“, който става основен документ на ордените на норбертинци, доминиканци, августинци-йеремити, на многочислени женски ордени на августинките и др.
Вижте също редактиране
Литература редактиране
- Verheijen L. La Règle de saint Augustin. P., 1967. Vol. 1. P. 148 – 152, 417 – 437; Vol. 2. P. 221 – 239;
- Zumkeller A. Das Mönchtum des hl. Augustinus. Würzburg, 1968;
- Lawless G. Augustine of Hippo and his Monastic Rule. Oxf., 1987.
- Luc Verheijen, La Règle de Saint Augustin, t. 1, Tradition manuscrite, t. 2, Recherches historiques, Paris, Etudes Augustiniennes, 1967.
- Luc Verheijen, Nouvelle approche de la Règle de saint Augustin, Abbaye de Bellefontaine, 1980 (vie monastique, 8)-- Сале (беседа) 05:32, 14 ноември 2021 (UTC).