ФК Цюрих
ФК „Цюрих“ (на немски: Fußballclub Zürich) е швейцарски футболен клуб от едноименния град Цюрих.
ФК Цюрих | |||
Fußballclub Zürich | |||
Емблема на футболния клуб | |||
Основан | 1 август 1896 г. (на 128 г.) | ||
---|---|---|---|
Държава | Швейцария | ||
Стадион | „Лецигрунд“, Цюрих | ||
Капацитет | 26 104 (седящи) | ||
Собственик | Анчило Канепа | ||
Старши треньор | Рикардо Муниз | ||
Първенство | Швейцарска Суперлига | ||
2023/24 | 4-то | ||
Спонсор | Найк | ||
Екипировка | Найк | ||
Уебсайт | www.fcz.ch | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
ФК Цюрих в Общомедия |
Клубът е основан през 1896 г. Печелил е швейцарската Суперлига 12 пъти, както и 7 пъти купата на страната. Последната титла от домашното първенство на Цюрих е през 2009, а последната купа от 2005. Отбора играе своите мачове на стадион „Лецигрунд“ в Цюрих, който е с капацитет от 25000 места.
Срещи с български отбори
редактиранеОтборът на ФК „Цюрих“ се е срещал с български отбори в официални срещи.
„Лудогорец“
редактиранеС „Лудогорец“ се е срещал два пъти в официални мачове от груповата фаза на Лига Европа през сезон 2018 – 2019 г. Първият се играе на 4 октомври 2018 г. в Цюрих и завършва 1 – 0 за „Цюрих“ [1]. Вторият се играе на 13 декември 2018 г. в Разград и завършва 1 – 1 [2].
"Спартак Плевен"
редактиране"ЦСКА"
редактиранеУспехи
редактиранеНационални
- Швейцарска Суперлига
- Шампион (13): 1901-1902, 1923-1924, 1962-1963, 1965-1966, 1967-1968, 1973-1974, 1974-1975, 1975-1976, 1980-1981, 2005-2006 , 2006-2007, 2008-2009, 2021/2022
- Сребърен медал (8): 1902-1903, 1910-1911, 1951-1952, 1963-1964, 1966-1967, 1978-1979, 1993-1994, 2010-2011
- Бронзов медал (9): 1958-1959, 1960-1961, 1968-1969, 1969-1970, 1971-1972, 1976-1977, 1981-1982, 2007-2008, 2014-2015
- Купа на Швейцария
- Купа на Лигата
- Национална лига В / Чалъндж лига (2 ниво)
- Първа лига
Международни:
- Купа на часовете
- Шампионска лига и КЕШ:
- Купа Пиано Карло Рапан
- Алпийска купа
- 1/2 финал (2): 1964, 1966
Състав
редактиранекъм 30 август 2018 г.
|
|
Български футболисти
редактиране- Борислав Михайлов: 1998