Отваря главното меню

Шампионска Лига на УЕФА (на английски: UEFA Champions League), е най-важният европейски клубен футболен турнир. До сезон 1992/93 носи името Купа на европейските шампиони (КЕШ, на английски: European Champions' Cup, ECC). Той се смята за един от най-престижните трофеи в световния клубен футбол. Провежда се всяка година от УЕФА.

Шампионска лига на УЕФА
Настоящ сезон или издание на турнира Шампионска лига 2019/20
Logo uefa 2012.png
Информация
Спорт футбол
Основан 1955
Брой отбори
(състезатели)
32 (групова фаза)
Държави всички членки на УЕФА
Настоящ победител Flag of England.svg Ливърпул
Официален уебсайт UEFA CL
Шампионска лига на УЕФА в Общомедия

Титлата „европейски шампион“ е печелена от 22 различни отбора, 12 от които са я печелили повече от веднъж. Най-много титли има отборът на Реал Мадрид, който е печелил титлата 13 пъти, пет от които са в първите пет години от създаването на турнира. Откакто Милан успешно защитават титлата си през 1990 г. до 2017 г., нито един отбор не е успял да спечели титлата в две поредни години. През 2016/2017 година Реал Мадрид става първият отбор, успял да защити титлата си откакто формата е преименуван на Шампионска лига. [1] През следващият сезон спечелва титлата отново за трети пореден път, което напълно пренаписва историята на турнира.[2]

ИсторияРедактиране

 
Карта, представяща страните, клубове от които са се класирали за груповата фаза на турнира (в зелено) и страните, които никога не са класирани свои отбори за груповата фаза (в синьо)

Турнирът се провежда за първи път през сезон 1955/56 и е създаден по идея на френския журналист Габриел Ано като надпревара, в която взимат участие победителите в националните първенства на европейските страни. След сезон 1992/93 турнирът е преименуван на Шампионска лига, а от сезон 1997/98 право на участие имат и отбори, подгласници на шампионите в най-титулуваните първенства в Европа. Промяната е направена с цел турнирът да стане „по-вълнуващ“ (въпреки че противно на името на състезанието, повечето от участващите отбори не са шампиони на страните си за предишния сезон). Самите участници в Шампионската лига се разпределят в групи, като през годините броят на тези групи е бил различен.

Най-успешният отбор в турнира е Реал Мадрид, който е печелил купата 13 пъти. След него се нареждат Милан (7 пъти), Ливърпул (6 пъти), Байерн Мюнхен и Барселона (5 пъти), Аякс (4 пъти), Манчестър Юнайтед и Интер (3 пъти). [1]

По традиция купата на европейските шампиони се дава всяка година на отбора, спечелил финалния мач на турнира. Той има право да задържи трофея в рамките на една година. Ако един отбор спечели турнира три последователни пъти или го спечели общо пет пъти, той има правото да задържи трофея завинаги, като за следващото издание на турнира се изработва нова купа.

Отборите, които са получавали завинаги трофея са:

  • Реал Мадрид – спечелил първите пет издания от 1956 до 1960 година
  • Аякс Амстердам – спечелил три последователни трофея от 1971 до 1973 година
  • Байерн Мюнхен – спечелил три последователни трофея от 1974 до 1976 година
  • Милан – спечелил купата за седми път през 2007 година
  • Ливърпул – спечелил купата за пети път през 2005 година
  • Байерн Мюнхен – спечелил купата за пети път през 2013 година
  • Барселона – спечелил купата за пети път през 2015 година

Клубове от общо 31 страни, членки на УЕФА, са записвали участие в груповата фаза на турнира.

ФиналиРедактиране

Таблицата включва пълен списък с финалите на турнира. [1]

Сезон Победител Резултат Финалист Стадион
2019/20       Олимпийски стадион Ататюрк, Истанбул
2018/19   Ливърпул 2 − 0   Тотнъм Хотспър   Уанда Метрополитано, Мадрид
2017/18   Реал Мадрид 3 − 1   Ливърпул   Олимпийски стадион, Киев
2016/17   Реал Мадрид 4 − 1   Ювентус   Милениум Стейдиъм, Кардиф
2015/16   Реал Мадрид 1 − 1 – (5 – 3)   Атлетико Мадрид   Джузепе Меаца, Милано
2014/15   Барселона 3 − 1   Ювентус   Олимпийски стадион, Берлин
2013/14   Реал Мадрид 4 − 1 сдв   Атлетико Мадрид   Ещадио да Луж, Лисабон
2012/13   Байерн Мюнхен 2 − 1   Борусия Дортмунд   Уембли, Лондон
2011/12   Челси 1 − 1 – (4 – 3)   Байерн Мюнхен   Алианц Арена, Мюнхен
2010/11   Барселона 3 − 1   Манчестър Юн   Уембли, Лондон
2009/10   Интер 2 − 0   Байерн Мюнхен   Сантяго Бернабеу, Мадрид
2008/09   Барселона 2 − 0   Манчестър Юн   Стадио Олимпико, Рим
2007/08   Манчестър Юн 1 − 1 – (6 – 5)   Челси   Стадион Лужники, Москва
2006/07   Милан 2 − 1   Ливърпул   Олимпийски стадион, Атина
2005/06   Барселона 2 − 1   Арсенал   Стад дьо Франс, Париж
2004/05   Ливърпул 3 − 3 – (3 – 2)   Милан   Кемал Ататюрк, Истанбул
2003/04   Порто 3 − 0   Монако   Фелтинс Арена, Гелзенкирхен
2002/03   Милан 0 − 0 – (3 – 2)   Ювентус   Олд Трафорд, Манчестър
2001/02   Реал Мадрид 2 − 1   Байер Леверкузен   Хемпдън Парк, Глазгоу
2000/01   Байерн Мюнхен 1 − 1 – (5 – 4)   Валенсия   Джузепе Меаца, Милано
1999/00   Реал Мадрид 3 − 0   Валенсия   Стад дьо Франс, Париж
1998/99   Манчестър Юн 2 − 1   Байерн Мюнхен   Ноу Камп, Барселона
1997/98   Реал Мадрид 1 − 0   Ювентус   Амстердам АренА, Амстердам
1996/97   Борусия Д 3 − 1   Ювентус   Олимпиящадион, Мюнхен
1995/96   Ювентус 1 − 1 – (4 – 2)   Аякс   Стадио Олимпико, Рим
1994/95   Аякс 1 − 0   Милан   Ернст Хапел, Виена
1993/94   Милан 4 − 0   Барселона   Спиридон Луис, Атина
1992/93   Олимпик М 1 − 0   Милан   Олимпиящадион, Мюнхен
1991/92   Барселона 1 − 0 сдв   Сампдория   Уембли, Лондон
1990/91   Цървена Звезда 0 − 0 – (5 – 3)   Олимпик М   Сан Никола, Бари
1989/90   Милан 1 − 0   Бенфика   Пратер, Виена
1988/89   Милан 4 − 0   Стяуа   Ноу Камп, Барселона
1987/88   ПСВ Айндховен 0 − 0 – (6 – 5)   Бенфика   Некарщадион, Щутгарт
1986/87   Порто 2 − 1   Байерн Мюнхен   Пратер, Виена
1985/86   Стяуа 0 − 0 – (2 – 0)   Барселона   Рамон Санчес Писхуан, Севиля
1984/85   Ювентус 1 − 0   Ливърпул   Хейзел, Брюксел
1983/84   Ливърпул 1 − 1 – (4 – 2)   Рома   Стадио Олимпико, Рим
1982/83   Хамбург 1 − 0   Ювентус   Спиридон Луис, Атина
1981/82   Астън Вила 1 − 0   Байерн Мюнхен   Де Куйп, Ротердам
1980/81   Ливърпул 1 − 0   Реал Мадрид   Парк де Пренс, Париж
1979/80   Нотингам 1 − 0   Хамбург   Сантяго Бернабеу, Мадрид
1978/79   Нотингам 1 − 0   Малмьо ФФ   Олимпиящадион, Мюнхен
1977/78   Ливърпул 1 − 0   Брюж   Уембли, Лондон
1976/77   Ливърпул 3 − 1   Борусия М   Стадио Олимпико, Рим
1975/76   Байерн Мюнхен 1 − 0   Сент Етиен   Хемпдън Парк, Глазгоу
1974/75   Байерн Мюнхен 2 − 0   Лийдс   Парк де Пренс, Париж
1973/74   Байерн Мюнхен 1 − 1 – (4 – 0)   Атлетико М   Хейзел, Брюксел
1972/73   Аякс 1 − 0   Ювентус   Цървена звезда, Белград
1971/72   Аякс 2 − 0   Интер   Де Куйп, Ротердам
1970/71   Аякс 2 − 0   Панатинайкос   Уембли, Лондон
1969/70   Фейенорд 2 − 1 сдв   Селтик   Сан Сиро, Милано
1968/69   Милан 4 − 1   Аякс   Сантяго Бернабеу, Мадрид
1967/68   Манчестър Юн 4 − 1 сдв   Бенфика   Уембли, Лондон
1966/67   Селтик 2 − 1   Интер   Естадио Насионал, Оейраш
1965/66   Реал Мадрид 2 − 1   Партизан   Хейзел, Брюксел
1964/65   Интер 1 − 0   Бенфика   Сан Сиро, Милано
1963/64   Интер 3 − 1   Реал Мадрид   Пратер, Виена
1962/63   Милан 2 − 1   Бенфика   Уембли, Лондон
1961/62   Бенфика 5 − 3   Реал Мадрид   Олимпийски стадион, Амстердам
1960/61   Бенфика 3 − 2   Барселона   Ванкдорф, Берн
1959/60   Реал Мадрид 7 − 3   Айнтрахт Франкфурт   Хемпдън Парк, Глазгоу
1958/59   Реал Мадрид 2 − 0   Реймс   Некарщадион, Щутгарт
1957/58   Реал Мадрид 3 − 2 сдв   Милан   Хейзел, Брюксел
1956/57   Реал Мадрид 2 − 0   Фиорентина   Сантяго Бернабеу, Мадрид
1955/56   Реал Мадрид 4 − 3   Реймс   Парк де Пренс, Париж

СтатистикаРедактиране

Победители в турнираРедактиране

Турнирът е печелен от 22 отбора[1] (Уточнение: от 10 футболни федерации от 9 държави – две от тях са от Великобритания: Шотландия и Англия):
  Испания – общо 18 пъти

  • Реал Мадрид – 13 пъти: 1956; 1957; 1958; 1959; 1960; 1966; 1998; 2000; 2002; 2014; 2016; 2017; 2018 (рекордьор)
  • Барселона – 5 пъти: 1992; 2006; 2009; 2011; 2015

  Англия – общо 13 пъти

  • Ливърпул – 6 пъти: 1977; 1978; 1981; 1984; 2005; 2019
  • Манчестър Юнайтед – 3 пъти: 1968; 1999; 2008
  • Нотингам Форест – 2 пъти: 1979; 1980
  • Астън Вила – 1 път: 1982
  • Челси – 1 път: 2012

  Италия – общо 12 пъти

  • Милан – 7 пъти: 1963; 1969; 1989; 1990; 1994; 2003; 2007
  • Интер – 3 пъти: 1964; 1965; 2010
  • Ювентус – 2 пъти: 1985; 1996

  Германия – общо 7 пъти

  • Байерн Мюнхен – 5 пъти: 1974; 1975; 1976; 2001; 2013
  • Хамбургер – 1 път: 1983
  • Борусия Дортмунд – 1 път: 1997

  Холандия – общо 6 пъти

  • Аякс – 4 пъти: 1971; 1972; 1973; 1995
  • ПСВ Айндховен – 1 път: 1988
  • Фейенорд – 1 път: 1970

  Португалия – общо 4 пъти

  • Бенфика – 2 пъти: 1961; 1962
  • Порто – 2 пъти: 1987; 2004

  Шотландия – общо 1 път

  • Селтик – 1 път: 1967

  Румъния – общо 1 път

  • Стяуа Букурещ – 1 път: 1986

  Югославия – общо 1 път

  • Цървена звезда – 1 път: 1991

  Франция – общо 1 път

  • Олимпик Марсилия – 1 път: 1993

Класиране по титлиРедактиране

Отборите са класирани според броя на спечелените шампионски титли и общия брой на участията във финали на турнира (спечелени и загубени). При равенство и по двата показателя подреждането е според общото класиране по спечелени точки и изиграни мачове в турнира за всички времена, дадено в следващия раздел.

  • Данните са актуални след края на сезон 2014 /15. [1]

Топ 50 класиране за всички временаРедактиране

Текущ сезон 2019/20
Отборите, изписани с удебелен шрифт, продължават участието си в турнира.
Вземат се предвид мачовете от груповата фаза и елиминационната фаза на турнира

  • Информацията е актуална към 27.06.2019 г.
Позиция Отбор Мачове Точки
1   Реал Мадрид 429 845
2   Байерн Мюнхен 335 641
3   Барселона 301 595
4   Манчестър Юнайтед 269 503
5   Ювентус 267 465
6   Милан 241 417
7   Бенфика Лисабон 234 364
8   Порто 232 363
9   Ливърпул 190 350
10   Аякс 189 308
11   Арсенал 187 306
12   Интер 161 279
13   Челси 156 276
14   Динамо Киев 173 231
15   Атлетико Мадрид 122 218
16   Борусия Дортмунд 131 207
17   ПСВ Айндховен 162 206
18   Селтик 144 205
19   Андерлехт 164 197
20   Олимпик Лион 126 196
21   Пари Сен Жермен 99 176
22   Валенсия 108 167
23   Галатасарай 148 162
24   Олимпиакос 144 162
25   Глазгоу Рейнджърс 125 160
26   Цървена звезда 91 156
27   Рома 109 149
28   Панатинайкос 127 145
29   Олимпик Марсилия 98 138
30   Байер Леверкузен 95 125
30   Спартак Москва 104 125
32   АС Монако 97 125
33   Спарта Прага 102 123
34   ЦСКА София 86 115
35   Фейенорд 79 112
36   Шахтьор Донецк 88 112
37   Манчестър Сити 70 110
38   Шалке 04 72 103
39   ФК Базел 82 102
40   ИФК Гьотеборг 70 100
41   Стяуа Букурещ 87 97
42   ЦСКА Москва 86 89
43   Клуб Брюж 70 88
44   Депортиво Ла Коруня 58 84
45   Русенборг БК 90 84
46   Вердер Бремен 60 83
47   Спортинг Лисабон 77 82
48   ФК Бордо 50 79
49   Аустрия Виена 63 79
50   Стандарт Лиеж 46 77

Източник: Uefa.com

РекордиРедактиране

2* Данните са актуални след края на сезон 2017/18

Най-много мачове в турнираРедактиране

  1. Кристиано Роналдо (Реал Мадрид) – 155
  2. Шави Ернандес (Барселона) – 152
  3. Райън Гигс (Ман. Юнайтед) – 151

Най-много мачове в същинската фаза на турнираРедактиране

Същинската фаза на турнира включва груповата фаза и директните елиминации.

1. Икер Касияс (Реал Мадрид) – 146
2. Шави Ернандес (Барселона) – 145

Най-много голове в турнираРедактиране

Статистика към 14 март 2019 г. [3]

  1. Кристиано Роналдо (Реал Мадрид/Манчестър Юн.) – 124
  2. Лионел Меси (Барселона) – 107
  3. Раул (Реал Мадрид) – 71
  4. Рууд Ван Нистелроой (Манчестър Юн./Реал Мадрид) – 56
  5. Тиери Анри (Арсенал/Барселона) – 51

Най-много шампионски титли в турнираРедактиране

Място Футболист Отбор Шампион Вицешампион
1. Франсиско Хенто   Реал Мадрид 6 2
2. Паоло Малдини   Милан 5 3
3. Алфредо Ди Стефано   Реал Мадрид 5 2
4. Кларънс Сеедорф   Аякс;
Реал (Мадрид);
Милан
4 1
5.-7. Жерар Пике   Манчестър Юнайтед;
Барселона
4
игра в 4 финала
0
5.-7. Андрес Иниеста   Барселона 4
игра в 4 финала
0
2. Кристиано Роналдо   Реал Мадрид 5
игра в 6 финала
1
8.-9. Лионел Меси   Барселона 4
игра в 3 финала
0
8.-9. Шави Ернандес   Барселона 4
игра в 3 финала
0

Зад кулиситеРедактиране

Основните приходи от Шампионската лига отиват в акционерното дружество за разпределяне на рекламните приходи. Идеята за шампионската лига е точно с тази цел – да се привличат възможно най-много рекламни пари по всички възможни канали и начини. Идеята на Хорст Даслер да контролира парите в световния спорт продължава да живее чрез бившите му мениджъри. „Бащите“ на идеята за шампионската лига – Клаус Хемпел и Юрген Ленц – са именно продукт на Даслер. От своя страна те дълго време са мениджъри във фирмата на Хорст Даслер International Sport and Leisure[4].

Правата се държат от акционерното дружество Highlight Communications AG, което през 1999 г. купува 80% от фирмата на Хемпел и Линц, Team Holding AG, а през 2010 г. и останалите 20% от нея[5].

За 2012 година, от близо 2 милиарда евро приходи, клубовете от групите си разпределят 1 милиард, 400 млн. отиват за УЕФА за покриване на оперативните разходи, а останалите се разпределят по страните членки на УЕФА[4].

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране