Фазил Искандер (на руски: Фазиль Искандер) е абхазки и руски журналист, поет, писател, сценарист, автор на произведения в жанра социалистически реализъм.

Фазил Искандер
Фазил Искандер през 2010 г.
Фазил Искандер през 2010 г.
Роден6 март 1929 г.
Сухуми, ССРА, ЗСФСР, СССР
Починал31 юли 2016 г. (87 г.)
Професияписател, поет, сценарист
Националност Абхазия,
 СССР
 Русия
Активен период1957 – 2016
Жанрмемоари, сатира, притча, есе, афоризъм
Направлениесоциалистически реализъм, реализъм
Известни творби„Планински пътеки“ (1957)
НаградиЗа заслуги перед Отечеством, ІІ степен За заслуги перед Отечеством, ІІІ степен За заслуги перед Отечеством, ІV степен Орден „Честь и слава“ (Абхазия), І степен
СъпругаАнтонина Хлебникова (1960- )
Деца2
Подпис
Уебсайт
Фазил Искандер в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Фазил Искандер е роден на 6 март 1929 г. в Сухуми, Абхазия, СССР, в семейството на бивш собственик на тухларен завод от ирански произход. През 1938 г. баща му е депортиран в СССР и повече не го вижда. Отгледан е от роднините на майка си, абхазка, в село Чегем.

Завършва средно образование в руско училище със златен медал. Учи 3 години в Библиотекарския институт в Москва, а после се прехвърля в Литературния институт „Максим Горки“, който завършва през 1954 г. В периода 1954 – 1956 г. работи като журналист в Брянск и Курск. През 1956 г. става редактор на издателство „Госиздат“ в Сухуми, Абхазия. От началото на 1990-те живее постоянно в Москва.

Първата му книга със стихове „Планински пътеки“ е издадена през 1957 г. В края на 1950-те започва да пише стихове за списание „Юность“. Пише проза от 1962 г. Известността му идва през 1966 г. с повестта „Съзвездие Козлотур“.

Сюжетът в много от произведенията му се развива в село Чегем, където прекарва детството си. С него е свързан и романът-епопея „Сандро от Чегем“.

Искандер пише в списанията „Литературная Абхазия“, „Новый мир“ и „Неделя“. През 1979 г. участва в създаването на свободното нецензурирано списание „Метрополь“, издавано в САЩ, заради което за дълго е отлъчен от съветския печат. Едва с настъпването на перестройката започва наново да печата разкази в пресата.

Като обществен деятел и духовен авторитет той нееднократно е защитавал малките народи. В периода 1989 – 1991 г. е член на Върховния съвет на СССР (сред 12-те депутати от Грузия). След това не се занимава с политика.

Фазил Искандер е удостоен с много награди и почести.

Фазил Искандер умира на 31 юли 2016 година в Переделкино.

Произведения редактиране

Проза редактиране

  • Созвездие Козлотура (1966)
    Съзвездие Козлотур в сборника „Забраненият плод“, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1968), прев. Елка Хаджиева
  • Колчерукий (1967)
  • Три рассказа (1969)
  • Дерево детства (1970)
  • День Чика (1971)
  • Сандро из Чегема (1973)
    Сандро от Чегем, изд.: „Народна култура“, София (1976), прев. Пелин Велков
  • Харлампо и Деспина (1978)
  • Под сенью грецкого ореха (1979)
  • Маленький гигант большого секса (1979) – издадена и като „О, Марат!“, описание на любовните приключения на Берия
  • Кролики и удавы (1982)
  • Защита Чика, 1983
  • Избранное (1988)
  • Кофейня в море (1988)
  • Стоянка человека (1990)
  • Человек и его окрестности (1992) – сборник
  • Софичка (1997)
  • Незваный гость (1999)
 
Монета „Фазил Искандер“ от серията „Изявени личности на Абхазия

Поезия редактиране

  • Горные тропы (1957)
  • Доброта земли (1959)
  • Зелёный дождь (1969)
  • Летний лес (1969)
  • Путь (1987)
  • Снег и виноград (2011) – с Антонина Хлебникова

Филмография редактиране

  • 1969 „Время счастливых находок“
  • 1986 „Чегемский детектив“
  • 1989 „Праздник ожидания праздника“
  • 1989 „Воры в законе“ – по мотиви на разказите „Бармен Адгур“, „Чегемская Кармен“
  • 1989 „Созвездие Козлотура“
  • 1989 „Пирът на Балтазар или Нощ със Сталин“ – по мотиви от „Сандро от Чегем“
  • 1991 „Расстанемся, пока хорошие“ – по мотиви на разказа „Дудка старого Хасана“
  • 1992 „Маленький гигант большого секса“ – по мотиви на повестта „О, Марат!“

Източници редактиране

Външни препратки редактиране