Фар на Иглен нос
Фарът на Иглен нос е разположен на най-южната точка на африканския континент.
| Фар на Иглен нос | |
 | |
  Местоположение в ЮАР | |
| Място | Кейп Агьолас, ЮАР |
|---|---|
| Координати | |
| Кула | |
| Построена | декември 1848 г. |
| Височина | 27 m |
| Форма | цилиндрична кула с балкон и фенер, издигаща се от едноетажната къща на пазача |
| Конструкция | пясъчна кула |
| Маркировка | червена кула с бели части и бял фенер |
| Оператор | „Южноафрикански национални паркове“ |
| Светлина | |
| Активирана | 1 март 1849 г. |
| Деактивирана | 1968 – 1988 г. |
| Фокусна височина | 31 m |
| Лещи | френелови лещи |
| Интензивност | 7 500 000 cd |
| Обхват | 56 km |
| Фар на Иглен нос в Общомедия | |
Той е 3-тият морски фар, построен в Южна Африка и 2-рото най-отдавна построено и все още функциониращо такова съоръжение след фара на Грийн Пойнт в чертите на град Кейптаун.[1] Намира се в южния край на село Л'Агълас в Национален парк Агълас. Управлението на фара е в правомощията на Националната служба по пристанищата Транснет.
История
редактиране
Построяването на фар на Иглен нос е предложено през март 1827 година от полковник Чарлз Колиър Мичъл, губернатор на Кейп. На публична среща в Кейптаун, проведена на 11 юли 1840 година, се решава да се наберат средства за строежа на фара и Михиел ван Бреда, основател на Бредасдорп, предлага да дари земята, на която фарът да бъде издигнат. Освен местните набрани дарения, средства пристигат от Бомбай, Калкута, Мадрас, Манила, о-в Света Елена и Лондон, и до юни 1843 година сумата достига £1479.[2]
През 1847 година правителството на кейпската колония се съгласява да финансира строежа на цена £15 871; строителните работи започват през април същата година и е завършен през декември 1848. За първи път е запален на 1 март 1849. Оригинално, светлината се поддържа с овча мазнина, но през 1905 година е инсталиран петролен фенер, а през 1936 година е заменен с четирикиловатова електрическа лампа на дизелов генератор. През март 1910 година лещата е обновена.[2]
През 1968 година фарът е изведен от употреба и заменен с алуминиева кула, тъй като е установено, че стените на фара са пострадали от ветрена ерозия. През 1973 година сградата е обявена за паметник с национално значение и за обект на културното наследство на Западен Кейп.[3] Бредасторпският музей на корабокрушенията и местната управа извършват реставрацията и реконструкцията на фара и той е отново отворен през 1988 година.[2][4]
Описание
редактиранеФарът се състои от централна кръгла кула с височина 27 метра, боядисана с бели и червени хоризонтални ивици. Кулата е свързана с къщата на фаровия пазач, която днес помещава музей на фаровете. В двата края на пристройката има две други по-ниски кулички. Проектът на сградата е вдъхновен от Александрийския фар.[4] Фокусната равнина на фара е 31 метра над морското равнище при прилив, обсегът на фенера със сила 7.5 мегакандели е 30 морски мили (56 км). Въртящият се оптичен елемент излъчва по един светлинен сигнал на всеки 5 секунди.[5]
Източници
редактиране- ↑ Cape Agulhas Lighthouse Celebrates 150th Anniversary // Lighthouse Digest, May 1999. Посетен на 18 юни 2011.[неработеща препратка]
- ↑ а б в Lighthouse History // L'Agulhas.co.za. Архивиран от оригинала на 2007-10-19. Посетен на 2018-08-10.
- ↑ Cape LAgulhas Lighthouse Bredasdorp District // Gazetted Heritage Sites database. South African Heritage Resources Agency. Посетен на 28 юни 2011.
- ↑ а б Cape Agulhas // Transnet National Ports Authority. Архивиран от оригинала на 2011-09-25. Посетен на 18 юни 2011.
- ↑ Cape Agulhas // Lighthouses of South Africa. Архивиран от оригинала на 2021-07-19. Посетен на 18 юни 2011.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cape Agulhas Lighthouse в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |