Феликс Гатари
Пиер-Феликс Гатари (на френски: Pierre-Félix Guattari; 30 април 1930 - 29 август 1992) е френски активист, институционален психотерапевт и философ, основател на шизоанализата и екософията. Гатари е известен най-вече със своето интелектуално сътрудничество с Жил Дельоз, на първо място в общите книги Анти-Едип (L'Anti-Œdipe: capitalisme et schizophrénie, 1972) и Хиляди плоскости (Rhizome, 1976, преиздадена като Mille Plateaux – букв. „хиляди плата“, 1980).
Феликс Гатари Félix Guattari | |
френски философ | |
22 септември 2020 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Кур Шеверни, Франция |
Погребан | Париж, Франция |
Националност | Франция |
Философия | |
Регион | Философията на 20 век |
Епоха | Западна философия |
Школа | Постмодернизъм |
Интереси | политика, екология, семиотика |
Идеи | ризома, тяло без органи, шизоанализ, номадология, детериториализация, екософия |
Повлиян | Спиноза, Кант, Маркс, Ницше, Сартр, Лакан, Фуко |
Научна дейност | |
Област | Психоанализа |
Работил в | Университет Париж-VIII |
Подпис | |
Уебсайт | |
Феликс Гатари в Общомедия |
Биография
редактиранеКлиника Ла Борд
редактиранеГатари е роден във Вилньов-ле-Саблон, едно от предградията на работническата класа в северозападен Париж, Франция. [1] Той е обучен и анализиран от психоаналитика Жак Лакан в началото на 50-те на 20 век, а след това работи в експериментална психиатрична клиника в Ла Борд под ръководството на ученик на Лакан, психиатъра Жан Ури. Една конкретно нова насока, разработена в Ла Борд, се състи в отстраняването на класическия бином господар/пациент [2] или аналитик/анализиран, в полза на отворена конфронтация в групова терапия. Предимно тази практика на групова терапия и изучаването на динамиката на плуралността от субекти в комплексното взаимодействие, а не индивидуалистичният стил на анализата на традиционната фройдистка школа, е която в крайна сметка го води към по-обхватните философски изследвания на и политическа обвързаност с един такъв обширен доколкото изобщо е възможно масив от домейни (философия, етнология, архитектура и т.н.) с цел по-доброто дефиниране на насоките, ориентирите, ограничаването и психиатричната ефективност на практиката [3].
Гатари по-късно ще твърди, че „психоанализата е най-доброто капиталистическо лекарство“ [4], тъй като в него желанието е ограничено до кушетката: желанието в лаканианската психоанализа е енергия, която е побирана, съдържана, налична, а не която, ако бъде освободена, може активно да се ангажира в нещо различно. Той продължава своето изследване, сътрудничейки в частната клиника Ла Борд на Жан Ури, един от основните центрове на институционална психотерапия по онова време. Ла Борд е място за сбирки и разговори между неизброимо число студенти по философия, психология, етнология и социална работа. Ла Борд е основно място, в което Гатари е буквално „закотвен“ до своята смърт през 1992 г.
60-те и 70-те години
редактиранеОт 1955 до 1965 г. Феликс Гатари „оживява“ троцкистката група Воайе Комюнист (Комунистическият начин). По-късно ще поддържа антиколониалистическите борби, както и италианските аутономисти. Гатари също взима участие в движението на психологическата G.T., която събира много психиатри в началото на 60-те и създава Асоциация за институционална психотерапия през ноември 1965 г. През това същото време той основава, заедно с други активисти ФГИНИ (Федерация на групи за институционални науки и изследвания) и нейното издание Recherche („Изследване“), работейки върху философия, математика, психоанализа, образование, архитектура, етнология и т.н. ФГИНИ ще репрезентира аспекти на множество политически и културни „ангажименти“ на Феликс Гатари: Група на младите испанисти, Франко-китайско приятелство (във времето на популярните комуни), опозиционни активности относно войната в Алжир и Виетнам, участие в M.N.E.F. с U.N.E.F., политика на службите за психологична академична помощ (B.A.P.U.), организацията на Университетските работни групи (G.T.U.), както и реорганизации на обучаващите курсове с Център за обучение на методи за образователни активности (ЦОПОА) на психиатрични мъже-сестри, както и формирането на Приятелски Мъже Сестри (Amicales d'infirmiers) (през 1958), изследвания на архитектурата и проекти за конструкция на дневна болница за „студенти и млади работници“.
Гатари е въвлечен в събитията от май 1968 г., започващи от Движението 22 март. След 1968 г. всъщност Гатари среща Жил Дельоз в Университета Париж-VIII: Венсен-Сен Дени и започва да поставя основите на работата върху това, което скоро ще представлява скандалният Анти-Едип (1972), която книга Мишел Фуко описва като „въведение в не-фашисткия живот“ в нейния предговор. Може да се каже, че през кариерата на Гатари писаните от него работи винаги кореспондират на една или друга мода на социополитически и културни ангажименти. През 1967 г. той се появява като един основателите на ОСПЛАР (Организация за солидарност и помощ на латиноамериканската революция). В главния офис на ФГИНИ среща през 1968 г. Даниел Кон-Бендит, Жан-Жак Лебел и Джулиан Бек. През 1970 г. той създава ЦНИИФ (Център за наука и изследвания за институционално формиране), която взема ръководството в изданието Recherches. През 1977 г. той създава CINEL, за „нови пространства на свобода“ преди да се присъедини към екологичното движение с неговата „екософия“.
90-те години
редактиранеПрез 1995 г. издаването на Хаософия след смъртта на Гатари съдържа първата колекция от есета и интервюта на Гатари, фокусирани около френската анти-психиатрична и теоретична негова работа като директор на експерименталната клиника Ла Борд и сътрудник на философа Жил Дельоз. Книгата Хаософия е първостепенно въведение в теориите на Гатари за „шизо-анализата“, процес, който е избран да смени интерпретациите на Зигмунд Фройд с по-прагматични, експериментални и колективни подходи, произтичащи от реалността. За разлика от Фройд Гатари вярва, че шизофренията е крайно ментално състояние, което съ-съществува с капиталистическата система сама по себе си. Но капитализмът продължава да подтиква и използва неврозата като начин за поддържане на нормалността. Пост-марксистката визия на Гатари за капитализма предлага нова дефиниция не само на менталното заболяване, но още на микрополитическите средства за подчинение.
Меки подчинения е друг сборник с есета, лекции и интервюта на Феликс Гатари, който проследява активистката анти-психиатрична и теоретична мисъл и дейност на Гатари през 80-те („зимен период“).
Библиография
редактиране- Écrits pour L'Anti-Œdipe (publication posthume, textes présentés et agencés par Stéphane Nadaud), Lignes, Paris, 2004.
- L'Anti-Œdipe. Capitalisme et schizophrénie (1) (avec Gilles Deleuze), 1972, Minuit, coll. « Critique », Paris.
- Psychanalyse et transversalité. Essais d'analyse institutionnelle, 1974 (recueil d'articles), Maspéro, préface de Gilles Deleuze, Paris; réédition La Découverte, coll. « [Re]découverte », Paris, 2003.
- Kafka. Pour une littérature mineure (avec Gilles Deleuze), 1975, Minuit, coll. « Critique », Paris.
- Rhizome (avec Gilles Deleuze), 1976 (repris dans Mille Plateaux), Minuit, coll. « Critique », Paris.
- La révolution moléculaire, 1977 (recueil d'articles), Recherches, coll. « Encres », Paris; nouvelle édition UGE, coll. « 10/18 », 1980; les deux éditions ont été compilées et réagencées par Stéphane Nadaud chez Les Prairies ordinaires, Paris, 2012.
- L'inconscient machinique. Essais de schizo-analyse, 1979, Recherches, coll. «Encres», Paris.
- Lignes de fuite. Pour un autre monde de possibles, 1979 (posthume), L'aube, coll. « Monde en cours », préface de Liane Mozère, La Tour d'Aigues, 2011.
- Mille Plateaux. Capitalisme et schizophrénie (2) (avec Gilles Deleuze), 1980, Minuit, coll. « Critique », Paris.
- Les années d'hiver: 1980-1985, 1985 (recueil d'articles), Bernard Barrault, Paris; réédition Les Prairies ordinaires, préface de François Cusset, Paris, 2009.
- Les nouveaux espaces de liberté (avec Toni Negri), 1985, Dominique Bedou, Paris; réédition Lignes, avec la postface à l’édition américaine de 1990 de Toni Negri, Paris, 2010.
- Pratique de l'institutionnel et politique, 1985 (trois entretiens séparés avec Jean Oury, François Tosquelles et Félix Guattari), Matrice, coll. « PI », Vigneux.
- 65 rêves de Franz Kafka, 1985 (posthume, recueil de textes présentés et agencés par Stéphane Nadaud), Lignes, Paris, 2007.
- Micropolitiques, 1986 (recueil de textes présentés et agencés par Suely Rolnik avec des textes à elle), édition originale brésilienne, traduction française par Renaud Barbaras chez Les empêcheurs de penser en rond, Paris, 2007.
- Un amour d'UIQ. Scénario pour un film qui manque, 1982-1987 (posthume, ouvrage dirigé par Silvia Maglioni et Graeme Thomson), Amsterdam, Paris, 2013.
- Cartographies schizoanalytiques, 1989, Galilée, Paris.
- Les trois écologies, 1989, Galilée, Paris.
- Qu'est-ce que la philosophie ? (avec Gilles Deleuze), 1991, Minuit, coll. « Critique », Paris.
- Qu'est-ce que l'écosophie ?, 1985-1992 (posthume, recueil d'articles agencés par Stéphane Nadaud), Lignes, Paris, 2013.
- Chaosmose, 1992, Galilée, Paris.
- La philosophie est essentielle à l'existence humaine, entretiens avec Antoine Spire, Michel Field et Emmanuel Hirsch, La Tour-d'Aigues, Éd. de l'Aube, 2002.
- De Leros à La Borde, 1989-1992 (posthume, recueil de textes), Lignes/IMEC, introduction de Stéphane Nadaud, présentation de Marie Depussé, post-scriptum de Jean Oury, Paris, 2012.
- Ritournelles (posthume, poèmes), Éditions de la Pince à Linge, Paris, 2000; rééd. Lume, Tours, 2007.
- На български
- Жил Дельоз; Феликс Гатари, Що е философия?, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 1996
- Жил Дельоз; Феликс Гатари, Анти-Едип / Капитализъм и шизофрения Т.1, превод от френски Антоанета Колева, ИК „КХ – критика и хуманизъм“, София, 2004
- Жил Дельоз; Феликс Гатари, Хиляда плоскости / Капитализъм и шизофрения Т.2, превод от френски Антоанета Колева, ИК „КХ – критика и хуманизъм“, София, 2009
- Жил Дельоз; Феликс Гатари, Кафка. За една малка литература, превод от френски Тодорка Минева, Сонм, 2009
Източници
редактиране- ↑ „Felix Guattari: A Chronology“ във Felix Guattari, The Three Ecologies, прев. Ian Pindar, Paul Sutton, London: Athlone, 2000, p. ix
- ↑ В англ. текст master-patient, като полисемията на master е трудно да се предаде с една дума, като например господар или владетел. Master в английски означава и „владетел, притежател, собственик“; още „глава на семейството“, съответно „домакин, стопанин“; както и „майстор, занаятчия“, „експерт“; „маестро“; „изключителен художник“; разбира се „учител, преподавател“ и т.н. - като всяко от тези значения добавя различен конотативен смисъл на разбирането на психоаналитичната двойка в класическата терапия.
- ↑ Brian Massumi, Foreword to A Thousand Plateaus: Capitalism and Schizophrenia, Athlone Press, London 1988 p.x
- ↑ „The Best Capitalist Drug“ (Trans. Janis Forman) във Felix Guattari, Chaosophy, New York: Semiotext(e), 1995, pp. 209-224.
Външни препратки
редактиране- Радио интервю с преводачката на Хиляда плоскости и Анти-Едип Антоанета Колева
- Фрактална онтология (с непубликувани английски преводи на Гатари и други)
- ((fr)) Сайт Chimeres върху Гатари Архив на оригинала от 2003-08-11 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Félix Guattari в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |