Психотерапия

(пренасочване от Психотерапевт)

Психотерапията е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване главно на психичното равновесие на личността.

Психотерапията е метод за работа с пациенти/клиенти, който цели да им помогне да модифицират, променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност. За тази цел се използва взаимодействието между пациента/клиента и психотерапевта. Кои методи ще се приложат зависи от проблематиката, представяните симптоми и трудности, както и от следваната от терапевтът теория.[1]

Полето на психотерапията е много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и неврозите и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до психозите. Всички психотерапевтични методи (морална подкрепа, внушение, рехабилитация, психоанализа), основаващи се на общуването, установено между терапевта и пациента, преследват идентични цели – личностно развитие и по-добро интегриране в обществото. Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии: психотерапии, основани на внушение (убеждаване, морално напътствие); психотерапии почиващи на катарзис (извикване в съзнанието на изтласкани чувства под въздействие на хипноза или субнаркоза); психотерапии, позволяващи на пациента да промени личността си като анализира дълбоките си конфликти като интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и като променя своите защитни механизми.

Типичният представител на дълбинните психотерапии е психоанализата, запазена за някои специфични случаи. Психотерапията разчита на доверието на болния към лечението и към личността на терапевта, на връзката на взаимно разбиране, която се установява между тях и благодарение на която пациентът може да изразява проблемите си свободно, без да се бои от осъждане, да освобождава (във вербален план) нагоните си и да поставя под съмнение образа, който си е изградил за себе си. В така създаденото междуличностно отношение субектът се научава да променя нагласите по отношение на себе си и на външния свят, да се приспособява по-добре към действителността. Методите, които се използват в психотерапията, трябва да бъдат адаптирани към всеки индивидуален случай: някои хора се нуждаят от насърчение, други – от рехабилитация или психоанализа. Следователно, преди да се предприеме лечение от този род, е необходимо точно познаване на всеки болен. Най-добри резултати се получават с пациенти, който желаят да оздравеят, сътрудничат на лечението, достатъчно интелигентни са, за да разберат анализираните психологически механизми и не извличат от болестта твърде значителни печалби. При децата психотерапията почива главно върху експресивните техники като рисуване, моделиране, марионетки.

Етимология

редактиране

„Психотерапия“ идва от древногръцките думи ψυχή (психи), означаваща дъх, дух или душа и θεραπεία (терапея), лечение.[2] Нейната употреба за първи път е отбелязана около 1890.[3] Дефинира се като облекчаване на страданието или увреждането на един човек от друг, използвайки подход, основан на конкретна теория или парадигма и терапевта и човекът извършващ терапията има няколко форми на обучение за постигането на целта. Това са тези две точки, които разделят психотерапията от другите форми на консултиране или загриженост.[4]

Психотерапевтични системи

редактиране

Съществуват няколко основни системи на психотерапията.

Първата практика, която е наречена психотерапия. Тя окуражава вербализирането на всички мисли на пациента, включително свободни асоциации, фантазии и сънища, от които аналитика формулира природата на несъзнаваните конфликти, които предизвикват симптомите на пациента и характеровите проблеми.

Основно търси, чрез различни методи да идентифицира и поправи маладаптивните когниции, оценки, убеждения и реакция с цел повлияване върху разрушителните, негативни емоции и проблемно дисфункционално поведение.

Форма на дълбинна психология, основният фокус на която е разкриването на несъзнателното съдържание на психиката на клиента, за да облекчи психичното напрежение. Макар да има корените си в психоанализата, психодинамичната терапия претендира да е по-краткотрайна и по-малко интензивна от традиционната психоанализа.

Базирана е на екзистенциалното убеждение, че човешките същества са самотни в света. Тази самота води до чувства на безсмисленост, които могат да бъдат преодолени само чрез създаването на собствени ценности и смисъл.

Възникнала като реакция на бихевиоризма и психоанализата и поради това позната като третата сила в развитието на психологията. Тя е изцяло заета с човешкия контекст в развитието на индивида с ударение на субективния смисъл, отхвърляне на детерминизма и загриженост за положителния растеж по-скоро, отколкото с патологията. Тя приема вътрешноприсъщ човешки капацитет за максимизиране на потенциала тенденцията „самоактуализация“. Задачата на хуманистичната терапия е да създаде естествена среда, където тази тенденция може да разцъфти.

„Краткотрайната терапия“ е термин за широк кръг от подходи в психотерапията. Различава се от психотерапевтични методи в наблягането на (1) фокусиране върху специфичен проблем и (2) директна интервенция. Тя е по-скоро насочена към решението, отколкото проблемо-центрирана терапия. Занимава се малко с това как е възникнал проблемът за разлика от сегашните фактори, които го съставят и предотвратяване на промяната.

Обръща вниманието на хората не на ниво индивид, какъвто често е фокусът на другите форми на терапия, а към хората в техните взаимоотношения. Занимава се с взаимодействията в групите, техните модели и динамика (включително и фамилна терапия и брачно консултиране).

Обръща клиентите в контекста на духовното разбиране на съзнанието.

Освен споменатите, могат да се разграничат още много и различни подходи, методи и стилове в психотерапията (само през периода от 1890 г. до 1980 г. те са над 250,[5] а след 1996 вече са повече от 450.[6]). Много терапевти използват няколко подхода в зависимост от нуждите на клиентите си.

Най-важното, което следва да се има предвид от лицата, които са решили да се обърнат към услугите на психотерапията, е че независимо от техните първоначални впечатления (понякога противоречиви) тя винаги има ефект. А когато той се различава от очакванията, винаги може да се анализират причините, както и да се промени част или целия подход към проблема. И накрая – фактът, че сте се подложили на психотерапия съвсем не ви прави „психически неустойчиви“, дори напротив – нарежда ви сред по-малкия брой хора, които признават, че имат проблем, и доказват, че търсят начини да го разрешат. След като признаеш това, останалите стъпки са много по-лесни.

Семейни констелации

редактиране

Търси решение на проблема в дълбочината на семейната история. Метод, разработен от Берт Хелингер. Бърз и ефективен. Терапията се развива в един или няколко сеанса. Прави се интервю с клиента, за да се изясни откъде би могъл да идва симптомът или проблемът. После се прави картина чрез представители или мислено, за да се илюстрира нагледно каква е скритата динамика на ниво семейна система. Хелингер го нарича „лекуване чрез картини на ниво душа“.

Доста нов метод, който разглежда пациента като съвкупност от психически част, който имат 3 основни роли: на мениджър, на пожарникар и на изгнаник. Чрез този терапевтичен модел се напомня на клиента, че има здрав център, един стабилен Аз, който може да контролира всички останали части.

Източници

редактиране
  1. „Енциклопедия Психология и поведенческа наука“, изд. Наука и изкуство 2008
  2. Your dictionary definition
  3. Merriam-Webster dictionary definition
  4. Frank, Jerome. What is Psychotherapy? // An Introduction to the Psychotherapies. Oxford, Oxford University Press, 1988, [1979]. ISBN 0-19-261469-X. с. 1 – 2.
  5. Henrick 1980
  6. Maclennan 1996

Тази статия се основава на материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Psychotherapy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​