Фердинанд Хайм

Фердинанд Хайм
	германски генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1914 – 1918; 1919 – 1945 г.
Прякор	„Жертвения козел“
Служи на	Германска империя ; Ваймарска република ; Нацистка Германия ;
Род войски	Райхсхер (1918); Райхсвер (1932); Вермахт (1945)
Командвания	14-а танкова дивизия
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Германски златен кръст; Рицарски кръст
Дата и място на раждане	27 февруари 1895 г. Ройтлинген, Германия
Дата и място на смърт	14 ноември 1971 г. (76 г.) Улм, Германия
	Фердинанд Хайм в Общомедия

Фердинанд Хайм (на немски: Ferdinand Heim) е немски офицер, служил през Първата и Втората световна война.

БиографияРедактиране

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)Редактиране

Фердинанд Хайм е роден на 27 февруари 1895 г. в Ройтлинген, Германска империя. През 1914 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от корпусни подразделения. Участва в Първа световна война като кавалерийски офицер от 13^-и вюртембергски корпус.

Междувоенен периодРедактиране

След нея се присъединява към Райхсвера, където служи в по-малък корпус. През 1938 г. се издига до чин полковник.

Втора световна война (1939 – 1945)Редактиране

До 3 септември 1940 г. заема постове в ген-щаб на 6^-а армия под командването на ген. Валтер фон Райхенау. Две години след това, на 1 юли, поема командването на 14^-а танкова дивизия, която води при пробивите при Ростов и Харков.

Сталинград (1942)Редактиране

От ноември 1942 г. е командир на 48^-и танкова корпус, тогава част от 6^-а армия. Поемайки това назначение той се заема с първата си задача и тя е да подсили румънските дивизии в района на 6^-а армия. За жалост поради куп издънки това не се случва и армията на ген. фон Паулус е обкръжена.

Сега следващата му задача е да поеме към Калач на Дон и р. Дон,^[1] в отчаян опит за подпомагане на 6^-а армия в освобождаване. Поради лошото време, обаче дивизиите на Хайм и румънските зле-оборудвани за зимни условия танкови дивизии не успяват да направят много срещу страхотната съветска атака, обхващаща почти целия ляв фланг на 6^-а армия. След провала, ген. Хайм е снет от командването на корпуса, арестуван е и е поставен в строг тъмничен затвор в Моабит. Освободен е три месеца по-късно за лечение в Улъмнската болница.

В следвоенното си интервю той твърди, че единственият иск за арестуването му е направен от нацисткия диктатор, няма обвинителен акт, присъда или обяснение. Дори цитира:

„

Германската армия и групата командири бяха твърде ценни, така че единственият останал човек бе корпусен командир и този човек като че ли бях аз.

“

Това е така, защото Хитлер не желал да хвърли вината върху румънските части за лошото оборудване на войските им, затова прехвърлил вината на своите командири.

По-късно през май на същата година дори е информиран, че уволнението му е отменено и, че е класифициран като пенсионер. От август, обаче отново е командир, този път на немските сили в крепостта „Булон сюр Мер“, за защитата на последния си пост. Според инструкциите на Висшето командване (OKW) за много кратко време той трябва да подготви частите си за последна отбрана, което в действителност било доста трудно тъй като частите били почти разгромени. Въпреки това гарнизона издържа до последно на тежки бомбардировки и пълномащабно нападения до момента на пленяването си от канадската 3^-та пехотна дивизия, (23 септември 1944) г.^[2]

Пленяване и смъртРедактиране

След пленяване генерала е изпратен в серия от лагери, като военнопленник. През 1948 г. е освободен и репатриран обратно в Германия.

Умира през 1977 г. в градчето Улм,^[3]

Военна декорацияРедактиране

Орден „Кръст на честта“ (1934)
Германска „Значка за раняване“ (1942) – сребърна (?)
Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II-ра (?) и I-ва степен (?)
Германско отличие „За зимна кампания на изтока 1941/42 г.“ (?)

Сребърна пластинка към ордена Железен кръст (1939) – II-ра (?) и I-ва степен (?)
Рицарски кръст (1942)
Орден „Германски кръст“ (?) – златен (?)

Използвана литератураРедактиране

БележкиРедактиране

↑ Anthony Beevor, Anthony. Stalingrad. London, Penguin Books, 1998. ISBN 0-14-024985-0. с. 244.
↑ Chant, Christopher. The Encyclopedia of Code Names of World War II. London, Routledge and Kegan Paul, 1986. ISBN 0-7102-0718-2. с. 330 – 331.
↑ Generalleutnant Ferdinand Heim. // Some of the Prisoners held at Special Camp 11. Island Farm. Посетен на 15 юни 2009. Архив на оригинала от 2009-08-05 в Wayback Machine.

The German Army 1939 – 45 (5) by Nigel Thomas and Stephen Andrew.

Външни препраткиРедактиране

В Общомедия има медийни файлове относно Фердинанд Хайм
Биографични данни на военнопленниците по време на Втората световна война Архив на оригинала от 2009-08-05 в Wayback Machine.

[1] Anthony Beevor, Anthony. Stalingrad. London, Penguin Books, 1998. ISBN 0-14-024985-0. с. 244.

[2] Chant, Christopher. The Encyclopedia of Code Names of World War II. London, Routledge and Kegan Paul, 1986. ISBN 0-7102-0718-2. с. 330 – 331.

[3] Generalleutnant Ferdinand Heim. // Some of the Prisoners held at Special Camp 11. Island Farm. Посетен на 15 юни 2009. Архив на оригинала от 2009-08-05 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]