Валтер фон Райхенау

германски фелдмаршал

Валтер фон Райхенау (на немски: Walther von Reichenau) е немски офицер по време на Първата и фелдмаршал от Втората световна война.

Валтер фон Райхенау
германски фелдмаршал
ЗваниеФелдмаршал
Години на служба1904 – 1918; 1919 – 1942
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Германска империя
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1942)
Военно формированиеартилерийски войски
Командвания10 армия
6 армия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
17 януари 1942 г. (57 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия
Подпис
Валтер фон Райхенау в Общомедия

Биография редактиране

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918) редактиране

Валтер фон Райхенау е роден на 8 октомври 1884 г. в Карлсруе, провинция Баден-Вюртемберг, Германска империя, в семейството на пруски генерал. Присъединява се към армията през 1902 г. По време на Първата световна война служи на германо-френския фронт. Награден е с Железен кръст I степен и през 1918 г. е повишен до ранг хауптман.

Междувоенен период редактиране

Райхенау остава в армията по време на Ваймарската република като офицер в генералния щаб. През 1931 г. е началник-щаб към инспектората на комуникациите към министерството на Райхсвера. По-късно служи заедно с генерал Вернер фон Бломберг в Източна Прусия. Неговият чичо, пламенен нацист, го представя на Адолф Хитлер през 1932 г. Райхенау се присъединява към Нацистката партия скоро след това. По този начин нарушава правилата на армията, които забраняват присъединяване към политически партии.

Когато Хитлер взема властта през януари 1933 г., Бломберг става военен министър, а Фон Райхенау е назначен за глава на министерския офис и служи като офицер за връзка между армията и нацистката партия. Играе важна роля в убеждаването на нацистки лидери като Херман Гьоринг и Хайнрих Химлер, че влиянието на Ернст Рьом и СА трябва да бъдат пречупени, за да бъде спечелена поддръжката на армията за нацисткия режим. Това води до нощта на дългите ножове от 30 юни 1934 г.

През 1935 г. фон Райхенау е повишен до генерал-лейтенант и е назначен за командир в Мюнхен. През 1938 г. след аферата Бломберг-Фрич ген. Вернер фон Фрич е принуден да напусне командването на армията. Фон Райхенау е първият избор на Хитлер за наследник на поста, но Герд фон Рундщет и Лудвиг Бек отказват да служат като негови подчинени и Хитлер отстъпва. Фон Райхенау е страстен нацист, което отблъсква много генералите, които не се противопоставят, но и не са последователи на нацистката идеология.

Втора световна война (1939 – 1945) редактиране

През септември 1939 г. фон Райхенау командва 10 армия по време на нападението на Полша. През 1940 г. води 6 армия по време на нападението на Белгия и Франция, а през юли Хитлер го повишава до ранг фелдмаршал.

Операция „Барбароса“ (1941) редактиране

 
СССР 1941 г., фелдмаршал фон Райхенау (вляво) и Ото Щаф (вдясно).

По време на нападението на Съветския съюз през юни 1941 г. фон Райхенау отново командва 6 армия, отговорна за превземането на Киев и Харков. Политически той е активен антисемит и поддържа работата на айнзацгрупите от СС по изтреблението на евреи в окупираните съветски територии. Райхенау окуражава войниците да извършват военни престъпления като им казва:

...В източния театър на бойните действия, войникът не е само човек биещ се съгласно правилата на изкуството на войната... По тази причина войникът трябва да се научи напълно да оценява необходимостта от тежки, но справедливи наказания, които трябва да бъдат извършени към нечовешките видове като евреите...

Валтер фон Райхенау

Няколко историци, като Валтер Гьорлиц защитават Фон Райхенау, като обобщават „заповедта Райхенау“, издадена през октомври 1941 г. като: „настояване към войниците да се държат на разстояние от руското цивилно население“. Всъщност заповедта включва директиви според, които руските цивилни открити да пътуват без разрешение или са извън своето село да бъдат убивани.

По тази причина фон Райхенау е един от любимите генерали на Хитлер. На 19 декември 1941 г. Хитлер снема Валтер фон Браухич от поста главнокомандващ и се опитва да назначи Райхенау на негово място. Отново старши военни отхвърлят тази кандидатура, тъй като го считат за прекалено политичен. По тази причина Хитлер се самоназначава на този пост.

Смърт редактиране

През януари 1942 г. Фон Райхенау претърпява мозъчен кръвоизлив и е решено да бъде откаран в болница в Германия. Често се твърди, че умира при самолетна катастрофа в Русия. Гьорлиц пише, че самолетът е направил принудително кацане, а Фон Райхенау умира от сърдечен удар.

Цитирана литература редактиране

Библиография редактиране

  • ((de)) Bernd Boll: Generalfeldmarschall Walter von Reichenau. в: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): Hitlers militärische Elite. том 1. Примус, Дармщат 1998 г., ISBN 3-89678-083-2, стр. 195 – 202.
  • ((de)) Johannes Hürter: Hitlers Heerführer. Die deutschen Oberbefehlshaber im Krieg gegen die Sowjetunion 1941/42. Verlag Oldenbourg, München 2007 г., ISBN 978-3-486-57982-6, стр. 652ф.
  • ((de)) Brendan Simms: Walter von Reichenau. Der Politische General. в: Ronald Smelser, Enrico Syring (Hrsg): Die Militärelite des Dritten Reiches. 27 biographische Skizzen. Улщайн, Франкфурт 1997 г., ISBN 3-548-33220-X, стр. 423 – 445.
  • ((de)) Robert Wistrich: Reichenau, Walter von (1884 – 1942). в: Robert Wistrich: Wer war wer im Dritten Reich? Ein biographisches Lexikon. Anhänger, Mitläufer, Gegner aus Politik, Wirtschaft und Militär, Kunst und Wissenschaft. Fischer-Verlag, Frankfurt am Main 1987 г., ISBN 3-596-24373-4, стр. 275 – 277.

Външни препратки редактиране