Фердинанд II (Португалия)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фердинанд II.
Фердинанд Август Франц Антон фон Сак-Гобург-Гота и Кохари (на немски: Ferdinand August Franz Anton von Sachsen-Coburg und Kohary; на португалски: Fernando II de Portugal; * 29 октомври 1816 във Виена; † 15 декември 1885 в Лисабон) е германски принц на Саксония-Кобург-Заалфелд и jure uxoris крал на Португалия под името Фернанду II, съпруг и съуправител на португалската кралица Мария II от сключването на брака им 1836 г. до смъртта на Мария II през 1853 г. Фердинанд II управлява Португалия (1837 – 1853) като регент на сина си – крал Педро V. Основател е на португалския клон на Сакскобургготската династия.
Фердинанд II Fernando II de Portugal | |
принц на Саксония-Кобург-Заалфелд и крал на Португалия | |
Роден |
29 октомври 1816 г.
|
---|---|
Починал | 15 декември 1885 г.
|
Погребан | Лисабон, Португалия |
Религия | Католическа църква |
Награди | Орден на слона (1841) |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд |
Майка | Мария-Антония фон Кохари Кохари |
Братя/сестри | Виктория фон Саксония-Кобург-Заалфелд-Кохари Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота Леополд фон Саксония-Кобург и Гота |
Съпруга | Мария II (9 април 1836 – 15 ноември 1853) Елиза Хенслер (10 юни 1869 – 1 декември 1885) |
Деца | Педру V Луиш I Мария Анна Португалска (1843–1884) Антония Мария Португалска |
Подпис | |
Фердинанд II в Общомедия |
Фердинанд е роден на 29 октомври 1816 г. във Виена. Той е първият син на принц Фердинанд Сакс-Кобург-Заалфелд (1785 – 1851) и съпругата му унгарската принцеса Мария-Антония фон Кохари де Чабраг (1797 – 1862). Крал Фердинанд II е чичо по бащина линия на българския цар Фердинанд Сакскобургготски.
На 9 април 1836 г. Фердинанд се жени за Мария II да Глория (1819 – 1853), кралица на Португалия, дъщеря на крал Педро I от Бразилия. Според Португалския закон съпругът на управляващата кралица може да бъде титулуван крал само след раждането на първото дете на двойката (това е причина първият съпруг на Мария II никога да не получи тази титла). Поради това след сключването на брака Фердинанд е титулуван Негово Кралско Величество, херцогът на Браганса. На следващата година кралската двойка се сдобива с първото си дете и Фердинанд окончателно е удостоен с кралска титла.
Деца
редактиранеФердинанд II и Мария II имат единадесет деца:[1][2]
- Педро V (1837 – 1861), крал на Португалия от 1853, женен 1858 г. за принцеса Стефани фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1837 – 1859)
- Луиш I (1838 – 1889), женен 1862 г. за принцеса Мария Пиа Савойска (1847 – 1911), дъщеря на крал Виктор Емануил II
- Мария (*/† 1840)
- Жоао Мария (1842 – 1861), 8. херцог на Бежа
- Мария Анна (1843 – 1884), омъжена 1859 г. за по-къстния крал Георг Саксонски (1832 – 1904)
- Антония Мария (1845 – 1913), омъжена 1861 г. за княз Леополд фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1835 – 1905), син на княз Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген
- Фернандо Мария (1846 – 1861)
- Аугусто Мария (1847 – 1889), херцог на Коимбра
- Леополдо (*/† 1849)
- Мария да Глория (*/† 1851)
- Еуженио-Мария (*/† 1853)
Мария II умира през 1853 г., а Фердинанд е обявен за регент на сина си Педру. На този пост Фердинанд остава до пълнолетието на сина си през 1855 г. След възкачването на Педру V Фердинанд се оттегля от политическата сцена на Портуалия. През 1869 той отказва да заеме испанския престол.
Фердинанд се жени втори път на 10 юни 1869 г. в Лисабон за оперната певица Елиза Хенслер (1836 – 1929), 1869 г. графиня на Елда.
Фердинанд II умира на 15 декември 1885 г. в Лисабон, Португалия.
Литература
редактиране- Helga Schedl: Ferdinand II. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 94
Източници
редактиране- ↑ Ferdinand II August Prinz von Sachsen-Coburg-Saalfeld, thepeerage.com
- ↑ Wettin 8, genealogy.euweb.cz
Външни препратки
редактиране- Karsten Poppe: Dom Fernando II. in Sintra – biographische Daten (Notizen aus Sintra), 2008.
- Ralph Braun: Zwanzig Jahre internationale Coburger Johann Strauss Begegnungen, Coburg 2007, S. 17 (PDF)
- Harald Fidler: Königlicher Wahnwitz, in: Der Standard, 2006.