Филипос Драгумис

гръцки политик

Филипос Драгумис (на гръцки: Φίλιππος Δραγούμης) е гръцки писател, политик и публицист.

Филипос Драгумис
Φίλιππος Δραγούμης
гръцки политик
Роден
Починал
2 януари 1980 г. (90 г.)
Учил вАтински университет
Политика
Депутат в Гръцкия парламент
Семейство
БащаСтефанос Драгумис
Братя/сестриЙон Драгумис
ДецаМаркос Драгумис

Биография редактиране

Той е роден в Атина на 2 януари 1890 година и е син на Стефанос Драгумис и брат на Йон Драгумис. Учи право в Атинския университет, където получава и докторска степен. Участва в Балканските войни,[1] а след това в 1914 година се присъединява към дипломатическия корпус. Служи като заместник-консул в генералното консулство в Александрия. В 1917 година е уволнен по политически причини.[2]

За първи път е избран за депутат от ном Лерин в 1920 година от Обединената опозиция, през 1926 година от Кооперативната селска партия[1] и в 1927 година участва в комисията за подготовка на конституцията. В 1932 година е преизбран за депутат. През същата година става генерал-губернатор на Македония в правителството на Цалдарис. На изборите през март 1933 година е преизбран за депутат.

Със заповед на Филипос Драгумис на 30 юни 1933 година демократично избраният кмет на Солун Харисиос Вамвакас е уволнен.[3] На изборите през 1935 година е избран като независим.

В началото на окупацията той напуска Гърция и намира убежище в Кайро, където се намира правителството. Служи като заместник-министър на външните работи, позиция, която отново поема през 1946 година в правителството на Константинос Цалдарис през април 1946 година.[1] В следващото правителство на Цалдарис от октомври 1946 година той служи като военен министър. В служебното правителство на Кюсопулос той е министър на външните работи, докато в това на Пипинелис е министър на националната отбрана.[1] В 1946 година е преизбран за депутат от Народната партия. През 1946 година е изпратен в Париж като член на гръцката делегация на мирната конференция.[1]

Той също така е бил през целия живот член на Пангейския комитет и председател на Езиковото дружество,[4] позиция, която заема в продължение на петдесет години. Бил е и президент на Гръцкото географско дружество и Гръцкото фолклорно дружество.[5] Някои от трудовете му са: „Национално право на мирната конференция“ (1948 г.), „По Кипърския въпрос“ (1956 г.).

Умира в Атина на рождения си ден[6] и е погребан в Първо Атинско гробище. Женен за Елени Валаорити, дъщеря на Йоанис Валаоритис, и има две деца, Маркос и Зои.

Родословно дърво редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанасиос Драгумис
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1770 - 1854)
 
Зои Софиану-Делияни
 
Стефанос Георгантас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоанис Драгумис
 
Николаос Драгумис
(1809 - 1879)
 
Евфросини Георганта
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1840-1909)
 
Зои Драгуми
(1843 - 1894)
 
Стефанос Драгумис
(1842 - 1923)
 
Елиза Кондоянаки
 
Марика Драгуми
(1846 - 1941)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Павлос Мелас
(1870 - 1904)
 
Наталия Мела
(1872 - 1973)
 
Николаос Драгумис
(1874 - 1933)
 
Амарилда Зану
 
Йон Драгумис
(1878 - 1920)
 
Елена Валаорити
 
Филипос Драгумис
(1890-1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1926 - 2011)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маркос Драгумис
(1934 - 2023)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наталия Драгуми
(р. 1973)

Бележки редактиране

  1. а б в г д Ε΄ Ιστορικά, Η ενσωμάτωση της Δωδεκανήσου, Αθήνα, τεύχος 73, σελ. 22
  2. Αντώνης Μακρυδημήτρης, Οι υπουργοί των εξωτερικών της Ελλάδας 1829-2000, εκδ.Καστανιώτης, Αθήνα, 2000, σελ.99
  3. Ευάγγελος Χεκίμογλου, Ο Νικόλαος Μάνος και ο Μεσοπόλεμος στη Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών – University Studio Press, Θεσσαλονίκη 2010, σ. 529, 534.
  4. Α.Κ. «Νεκρολογίες: Φίλιπππος Στεφ. Δραγούμης (1890-1980)», Ελληνικά 31 (1979),σελ.564
  5. Βιογραφία Архив на оригинала от 2015-10-19 в Wayback Machine., ανάκτηση 28-11-2015.
  6. Φίλιππος Δραγούμης[неработеща препратка], Αρχείο Ευβοϊκών Μελετών, τόμος ΚΓ¨, Ευβοϊκά Σύμμικτα, σελ. 391.
? генерал-губернатор на Македония
(1932 – 1933)
?