Николаос Драгумис
Николаос Драгумис (на гръцки: Νικόλαος Δραγούμης) е гръцки политик, писател и литературен критик от XIX век.[1]
Николаос Драгумис Νικόλαος Δραγούμης |
|
---|---|
гръцки политик | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
Етнос | гърци |
Научна дейност | |
Област | Литературна критика |
Семейство | |
Баща | Маркос Драгумис |
Деца | Стефанос Драгумис |
Николаос Драгумис в Общомедия |
БиографияРедактиране
Роден е в 1809 година в Цариград в семейството на революционера и политик от Богатско Маркос Драгумис. Преследвано от властите заради революционната дейност на бащата, семейството му се мести в Одеса, после на Парос и на Наксос, където Николаос завършва католическо училище на лазаристите. Мести се в Навплион, където е секретар на Третото национално събрание в Ермиони и Тризина в 1827 година. По-късно е назначен като чиновник в канцеларията на Йоанис Каподистрияс. Заема различни държавни постове и през 1862 г. става министър на вътрешните работи в правителството на Йоанис Колокотронис. Избран е за член на градския съвет на Атина. Умира в Атина през 1879 година.[1]
Драгумис е колумнист в русофилския вестник „Еон“ и в списанието „Евтерпи“. Един от създателите е на авангардните литературни списания „Пандора“ и „Спектатьор дьо л'Ориан“. Важен негов труд е „Исторически спомени“ (1874), в които разказва личната си гледна точка за политиката през годините 1821 - 1862. Също така превежда много чужди книги, литературни, исторически и политически, като например „Поп каро“ на Йожен Скриб, „Ловецът“ (1851) на Г. Фери, „Историята на Георги Кастриот“ (1856) на Камий Паганел, „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт и „Наръчникът на трудовите хора“ (1869) на Т. Баро.[1]
Родословно дървоРедактиране
Маркос Драгумис (1770-1854) | Зои Софиану-Делияни | Стефанос Георгантас | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йоанис | Николаос (1809-1879) | Евфросини Георганта | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Зои (1843-1894) | Марика (1846-1941) | Маркос (1840-1909) | Стефанос (1842-1923) | Елиза Кондоянаки | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Павлос Мелас (1870-1904) | Наталия (1872-1973) | Никос (1874-1933) | Ефи (1875-1964) Хариклия (1876-1966) | Йон (1878-1920) | Александра (1880-1976) | Зои (1882-1964) | Маркос (1884-1888) Марика (1886-1939) | Филипос (1890-1980) | Александрос (1891-1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 2ο). // Ιστορικά Καστοριάς, 16 декември 2013. Посетен на 20 юли 2014.