Николаос Драгумис
Николаос Драгумис (на гръцки: Νικόλαος Δραγούμης) е гръцки политик, писател и литературен критик от XIX век.[1]
| Николаос Драгумис Νικόλαος Δραγούμης | |
|---|---|
| гръцки политик | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Семейство | |
| Баща | Маркос Драгумис |
| Деца | Стефанос Драгумис |
| Николаос Драгумис в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е в 1809 година в Цариград в семейството на революционера и политик от Богатско Маркос Драгумис. Преследвано от властите заради революционната дейност на бащата, семейството му се мести в Одеса, после на Парос и на Наксос, където Николаос завършва католическо училище на лазаристите. Мести се в Навплион, където е секретар на Третото национално събрание в Ермиони и Тризина в 1827 година. По-късно е назначен като чиновник в канцеларията на Йоанис Каподистрияс. Заема различни държавни постове и през 1862 г. става министър на вътрешните работи в правителството на Йоанис Колокотронис. Избран е за член на градския съвет на Атина. Умира в Атина през 1879 година.[1]
Драгумис е колумнист в русофилския вестник „Еон“ и в списанието „Евтерпи“. Един от създателите е на авангардните литературни списания „Пандора“ и „Спектатьор дьо л'Ориан“. Важен негов труд е „Исторически спомени“ (1874), в които разказва личната си гледна точка за политиката през годините 1821 - 1862. Също така превежда много чужди книги, литературни, исторически и политически, като например „Поп каро“ на Йожен Скриб, „Ловецът“ (1851) на Г. Фери, „Историята на Георги Кастриот“ (1856) на Камий Паганел, „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт и „Наръчникът на трудовите хора“ (1869) на Т. Баро.[1]
Родословно дървоРедактиране
| Атанасиос Драгумис | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Маркос Драгумис (1770 - 1854) | Зои Софиану-Делияни | Стефанос Георгантас | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йоанис Драгумис | Николаос Драгумис (1809 - 1879) | Евфросини Георганта | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Маркос Драгумис (1840-1909) | Зои Драгуми (1843 - 1894) | Стефанос Драгумис (1842 - 1923) | Елиза Кондоянаки | Марика Драгуми (1846 - 1941) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Павлос Мелас (1870 - 1904) | Наталия Мела (1872 - 1973) | Николаос Драгумис (1874 - 1933) | Амарилда Зану | Йон Драгумис (1878 - 1920) | Елена Валаорити | Филипос Драгумис (1890-1980) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Маркос Драгумис (1926 - 2011) | Маркос Драгумис (1934 - 2023) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наталия Драгуми (р. 1973) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 2ο). // Ιστορικά Καστοριάς, 16 декември 2013. Посетен на 20 юли 2014.