Фиск във финансовото право означава същинските приходи, предвидени и заложени в приходната част на бюджета (държавен бюджет или друг бюджет в публичните финанси), а именно тези от данъци, мита и държавни такси.

Като приходоизточници могат да съществуват и други такива с непостоянен характер (примерно погасителни вноски от държавни заеми предоставени предходно на други страни и т.н.), както и плащания с административен (глоби) или гражданскоправен характер (подлежащите на изпълнение решения на гражданските съдилища по спорове, по които страна е държавата и др.).[1]

По имуществени спорове в гражданския процес, държавата се представлява от министъра на финансите.

История редактиране

Фиск (на латински: fiscus[2], буквално: „чанта“ или „портмоне“[2]) e била личната хазна на римските императори. Думата е служила да опише тези от приходите, които са идвали от Римските провинции, които са били дадени на императора (от императорските провинции).

Източници редактиране

  1. www.bg-pravo.com
  2. а б навлиза в английски 1590 – 1600 от среднофренски, от латинското fiscus – хазна, чанта за пари, букв., чанта (Random House Dictionary)
    Значение на английската дума „fisc“, dictionary.com

Вижте също редактиране