Флавий Далмаций
Флавий Далмаций († 337), познат още като Далмаций Цензора, е цензор (333) и член на Константиновата династия, която управлява Римската империя в началото на 4 век.
Флавий Далмаций | |
Роден | |
---|---|
Починал | 337 г.
|
Семейство | |
Баща | Констанций I Хлор |
Майка | Флавия Максимиана Теодора |
Братя/сестри | Флавия Юлия Констанция Евтропия Константин I Велики Анастасия (4 век) Юлий Констанций |
Деца | Далмаций Ханибалиан |
Флавий Далмаций в Общомедия |
Биография
редактиранеДалмаций е син на Констанций Хлор и Флавия Максимиана Теодора. Полубрат е на император Константин I.
Далмаций прекарва младостта си в галска Толоса. Възможно е двамата му сина, Далмаций и Ханибалиан, да са родени там.
През средата на двадесетте години на 4 век Флавий Далмаций се завръща в Константинопол в двора на своя полубрат и е назначен за консул и цензор през 333. В Антиохия Флавий е отговорен за сигурността на източните граници на областта. През този период той проучва случая с епископ Атанасий от Александрия, важния противник на арианството, който е обвинен в убийство. През 334 Флавий потушава бунта на Калоцер, който се провъзгласява за император в Кипър. През следващата година той изпраща някои войници до съвета в Тир, за да спаси живота на Атанасий.
Двамата му сина са назначени на важни постове в администрацията на Константин, но Флавий Далмаций и синовете му са убити в чистките, проведени след смъртта на императора през май 337.
Източници и използвана информация
редактиранеТази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Flavius Dalmatius в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |