Атанасий Велики
Свети Атанасий Велики известен и като Атанасий I Велики, патриарх Александрийски (на гръцки: Αθανάσιος) е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като „Велики“.
Свети Атанасий Велики Ἀθανάσιος |
|
---|---|
александрийски архиепископ, 296 – 373 | |
![]() |
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Религия | Православна църква |
Образование | Александрийска богословска школа |
Канонизация | |
Титли |
Папа на Александрия; Изповедник и доктор на Църквата |
Почитан в | цялото християнство |
Главно светилище | Коптската православна катедралата „Сан Марко“, Кайро |
Празник |
18 януари (Атанасовден) 2 май (католицизъм) |
Свети Атанасий Велики в Общомедия |
Най-известен е с противопоставянето си на Арий и арианството. Почитан е от всички християни, като светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.
Светеца се чества на 18 януари, Зимния св. Атанас – „Атанасовден“, това е датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия след като е бил гонен пет пъти от арианите от епископския си пост, и също на 2 май – деня на неговата смърт.
ИдеиРедактиране
Атанасий е един от участниците в създаването на станалото класическо учение за въплъщението и Светата Троица. Според него Христос и Светия дух споделят една и съща същност (homoousios) с Бог Отец[1]. Според възгледите му, както и преписаното му „Атанасиево Верую“, Светият Дух изхожда от Отца и Сина. В „За въплъщението на Словото срещу арианите“, гл.9, говори следното: „Давид пее в псалма [35:10] "защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина", казвайки с това, че 'защото [Той] с Теб е извор на Живота, защото заедно с Отца Синът наистина е източника на Светия Дух'". Освен това, активно противопоставяйки се на арианството, според което Христос е част от останалите творения на Бог, Атанасий развива идеята, че Бог е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието, отнето в резултат на грехопадението[1]. През 325 г. Никейският събор приема неговите идеи за Бог пред тези на Арий[2].
Народни вярвания за светецаРедактиране
Простонародните вярвания тачат светеца като брат-близнак на свети Антон с власт над снеговете и ледовете. Поверието твърди, че облечен с копринена риза той отива в планината на бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Той заедно с брат си св. Антон са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Антонов и Атанасовден се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари. Зимния св. Атанас – „Атанасовден“ е наречен „Среди зима“ след който денят започна да пораства с по „едно просено зърно“ и лятото се приближава. св. Атанас и брат му се считат и за повелители над чумата, шарките и антракса (синята пъпка). На този ден за „Баба шарка“ се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостиви да бъде „медена“ болестта и да премине леко. За да не се „подсърдят“ болестите за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за „лелята“ т.е. чумата цяла питка. Болестите не са наричани по име, а само „медените“, „лелите“ или „благите“. Жените не плетат, не предат и не готвят боб и леща. Готви се и се раздава за здраве черно пиле с ориз; перата на пилето се считат за лечебни и се запазват до следващата година. Традиционно празнично ястие е и свинското с бамя. Младите момци и моми излизат на поляните край селището, връзват люлки и се люлеят, пеят и играят хора.
Дейност на Свети Атанасий Велики в днешните български земиРедактиране
- Свети Атанасий взема дейно участие през 343 – 344 г. във втория Вселенски събор, наречен Сердикийски, състоял се в днешна София в старата базилика Св. София и, вероятно, в Ротондата „Св. Георги Победоносец“[3] и в манастира, чиито останки са открити над сегашния Южен парк в долната част на ул. „Козяк“ в кв. Лозенец на столицата. На него той страстно защитава църковното учение от тезите на арианството. Според легендите той е основал назования на неговото име манастир в чирпанското село Златна ливада, който се смята за най-стария непрекъснато действащ манастир в Европа. След това се прибрал обратно в Александрия, Египет.
ТрудовеРедактиране
- „За въплъщението“
- „Срещу арианите“
- „Писма за Светия Дух“
Използвана литератураРедактиране
- Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
ИзточнициРедактиране
Александър I | → | патриарх на Александрия (328 – 373) | → | Петър II |