Флуоресцеинова ангиография

Флуоресцеинова ангиография
	Флуоресцеинова ангиография
	Ангиографски образ на човешка ретина (артерио-венозно време)
Специалност	офталмология
МКБ-9	95.12
Мед. рубрики MeSH	D005451
	Флуоресцеинова ангиография в Общомедия

Флуоресцеиновата ангиография (ФА) е диагностичен метод в офталмологията, използван за изследване на кръвната циркулация на ретината. Използва се метода на проследяване на инжектирано в лакътната вена багрилно вещество натриев флуоресцеин.

Общи данни за изследването редактиране

След като багрилото е инжектирано в системното кръвообращение, то достига ретиналната съдова мрежа. Ретината се осветява със специален уред, наречен фундус камера, който излъчва безвредна синя светлина с дължина на вълната 490 nm. Тази светлина предизвиква флуоресценция на багрилното вещество и така се получава ангиограма или серия от снимки, заснети с фундус камерата. Така състоянието на ретиналното кръвообращение се документира и по тези резултати се съди за очни заболявания и други патологични находки.

Изследването е познато като „цветна снимка“, защото се извършва с помощта на това багрилно вещество. Натриевият флуоресцеин се натрупва в кожата на пациента, поради което тя получава жълто-зелена оцветка, но багрилото се излъчва с урината за 12-24 часа и този ефект бързо изчезва

Много малко са докладваните реакции на алергия спрямо багрилното вещество. Най-честосрещаната нежелана реакция се изразява в бързопреходно гадене без повръщане. Дължи се на разликата в pH на човешкото тяло и багрилното вещество. Рядко се проявява обрив, който ако е твърде изразен се лекува с антихистаминови медикаменти. Въпреки че нежеланите реакции са редки е разумно всеки очен кабинет, в който се извършва ФА да бъде снабден със спешен шкаф с необходимите медикаменти.

Необходимо оборудване редактиране

Възбуждащ филтър: пропуска само синята светлина от фундус камерата към ретината. В обратна посока намалява количеството нефлуоресцентна светлина, която достига до филма.
Бариерен филтър: пропуска само жълто-зелена светлина (флуоресцентна) от ретината към филма. Абсорбира отразената синя светлина.
Камера/Дигитална камера след 1990 г.

Техника на работа редактиране

Изходното състояние се документира с обзорни снимки на очното дъно и със снимки през филтър за червена светлина. Така се разпознават случаите на автофлуоресценция.
За 6 sec се инжектира 5 мл натриев флуоресцеин в лакътната вена.
Около 10 sec след въвеждането на багрилото то достига до ретиналната съдова мрежа. Когато съдовете се изпълват се прави серия от снимки – първите 20 sec по 1 на 1-2 секунди, след това по-рядко. Това се преценява от патологията, която се очаква да бъде видяна. Късни снимки се правят в крайните фази – на 5-а и 10-а минута.

Интерпретация на резултатите редактиране

Нормална циркулаторна находка редактиране

Приблизителни данни за фазите (в секунди):

0 sec – Инжектиране на натриевия флуоресцеин.
9.5 sec – Изпълване с контрастна материя на задните цилиарни артерии.
10 sec – Изпълване на хориоидалните съдове („преартериална фаза“)
10-12 sec – Артериална фаза
13 sec – Капилярно транзиторно време.
14-15 sec – Ранна венозна фаза („ламеларно време“, „артерио-венозно време“).
16-17 sec – Венозна фаза.
18-20 sec – Късно венозно време.
5 min – Късно светене („staining“).

Патологични находки редактиране

За тях се съди по двата основни ефекта на ФА – увеличено (хиперфлуоресценция) и намалено (хипофлуоресценция) светене по време на изследването, а също така и по динамиката им във времето на ангиографията.

Прични за хиперфлуоресценция редактиране

Изтичане на флуоресцеин (leakage).
Акумулиране на флуоресцеин (pooling).
„Зацапване“ или импрегнация на флуоресцеин(staining).
Прозоречен дефект.
Съдови аномалии.

Прични за хипофлуоресценция редактиране

Оптични бариери (влошена прозрачност на очните среди).
Дефект на изпълване (блокада на изпълване).

По дидактични съображения се предлага класифицирането на горепосочените симптоми в ангиофлуорографски синдроми.

Пролиферативен синдром при Диабетна ретинопатия

Едемен синдром редактиране

В тази рубрика се обединяват изменения, настъпили в резултат от увреда на съдовата стена при съдови заболявания. Едемният синдром от клинична и ангиографска гледна точка обединява патоморфологични симптоми като трансудация и екстравазация, ексудация (сухи ексудати), кистоиден макулен едем. Те се наблюдават при съдови заболявания и микроангиопатии като Диабетна ретинопатия, тромбози, оптикопатии, ексудативни ретинити и хориоретинити.