Тази статия е за селото в Северна Македония. За града в Италия вижте Форино (Италия).

Форино (на македонска литературна норма: Форино; на албански: Forina) е село в Северна Македония, в община Гостивар.

Форино
Форино
— село —
41.8242° с. ш. 20.9625° и. д.
Форино
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина730 m
Население4652 души (2002)
Пощенски код1237
Форино в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Горни Полог на 4 километра североизточно от град Гостивар на десния бряг на Вардар в подножието на Сува гора.

В XIX век Форино е село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Форино — има 50 арнаутски и само 3 български кѫщи. Въ Форино има 1 джамия и църковище, което се казва Св. Никола.[1]

Според Васил Кънчов селото през втората половина на века е изселено и е заето от албанци.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Форино (Флорино) има 30 жители българи християни и 560 арнаути мохамедани.[3]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Форино е село в Чегранска община в Горноположкия срез и има 129 къщи с 820 жители албанци.[4]

От 18 декември 1996 и до края на 2004 година селото Форино е част от община Чегране, а след това е присъединено към община Гостивар.

Според преброяването от 2002 година селото има 4652 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 4624
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 1
други 26

Личности

редактиране
Родени във Форино
  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 65.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  4. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007