Фотинка Петрова
Фотина (Фотинка) Петрова-Кирова е българска просветна и революционна деятелка от Македония.
Фотинка Петрова | |
българска учителка и революционерка | |
Учителките революционерки Фотинка Петрова (долу вляво) и Аспасия Димева-Якимова, прави – Анета Спирова Олчева, съпруга на Спиро Олчев и Василка Стефанова-Попхристова | |
Родена |
---|
Биография
редактиранеФотинка Петрова е българска учителка от Битоля, тогава в Османската империя. Отрано се включва в революционната борба; за нея Йордан Бадев пише, че „отдаде и детството, и първата си младост на движението“ (ВМОРО).[1]
Влиза в тайния революционен женски кръжок. Той се състои предимно от учителки и оказва съдействие на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) чрез агитация между жените, пренасяне на писма, пазене и укриване на архиви, приготвяне и прибиране на дрехи от гражданите за затворниците и четите, пренасяне нa пушки и патрони вън от града, в черквата „Св. Неделя“, откъдето специални куриери ги взимат и пренасят по селата.[2]
Участва в изработването на въстаническите знамена – Битолският революционен комитет възлага да се направят осем знамена за околиите. Фотинка Петрова разказва: Употребихме свръхусилия и ги изработихме всички. <...> Работехме, то се знае, с въодушевление. Една гледаше към пътната врата, за да не бъдем изненадани от властта, другите бродираха и всички пеехме. И как пеехме! – тихо, от сърце, и понякога плачехме не от скръб, а от благоговеен възторг.[3]
„Една просветена и заслужила битолчанка“, пише за нея през 40-те години на XX век Йордан Бадев.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б Бадев, Йордан. За спомените на македонските деятели и знамето на Битолския революционен окръг // Илюстрация Илиндень XII (6 (116)). Илинденска организация, юний 1940. с. 3.
- ↑ Революционната борба в Битолския окръг. Спомени на Георги Попхристов // promacedonia.org. Посетен на 28 ноември 2022.
- ↑ Бадев, Йордан. За спомените на македонските деятели и знамето на Битолския революционен окръг // Илюстрация Илиндень XII (6 (116)). Илинденска организация, юний 1940. с. 4.