Македония

Македония е географска област на Балканския полуостров с площ около 67 000 km² и население 4,65 милиона души. Разположена е в басейните на реките Бистрица (Алиакмонас), Вардар, Струма, Места, Караазмак и отчасти Черни Дрин. Областта, като пресечна точка на различни култури, има богата история.

Днес областта е включена в територията на шест държави:

Вижте статията Македония

Към 10 ноември 2024 г. порталът съдържа 29 716 статии или 9,87% от общо 301 152 статии в Уикипедия.
Избрана статия

Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация - революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува от 1895 до 1905 година в България и Османската империя. Целта на ВМОК и МОО е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 година широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония и Одринска Тракия. Комитетът организира Четническата акция в 1895 година и Горноджумайското въстание в 1902 година, а негови чети участват в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След първоначално добро сътрудничество с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Върховният комитет влиза постепенно в конфликт и с нея, и с българското правителство и в 1903 година организацията е забранена в България, а в 1905 година се разпуска. Военното крило в организацията продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година, а след Балканските и Първата световна война част от тях се вливат в десницата на ВМРО, докато част от легалните дейци формират Съюза на македонските емигрантски организации.

Вижте статията Върховен македоно-одрински комитет

Избрана картинка
Църквата „Свети Никола Летни“ в Маврово
Църквата „Свети Никола Летни“ в Маврово
Църквата „Свети Никола Летни“ в Маврово
Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на 21 век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на 20 век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.
Избрана личност

Никола Стоянов Митов е български финансист и икономист. Родом от град Дойран, Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза. Първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“.

През целия си живот Никола Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. Участва в дейността на Дойранското землячество в София, а при основаването на Съюза на македонските братства през 1918 година е избран за секретар на неговия Изпълнителен комитет. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател. Той е автор на първия съвременен астрономичен труд, написан от българин и отпечатан в чужбина (Тулуза, Франция).

Вижте статията Никола Стоянов

Избрано селище

Ко̀стур (на гръцки: Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Костур в административната област Западна Македония, както и на Костурската епархия на гръцката църква. Известен е с красивото си местоположението и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2001 година населението на Костур е 14 813 души. Турското име на града е Kesriye (Кесрие).

В Костур са запазени много средновековни църкви, които са основна негова забележителност. В града има 72 църкви и е единственият град в Гърция, който до голяма степен съхранява византийската и пост-византийска памет. От X век са църквите „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“, „Свети Безсребреници“ и „Богородица Кубелидики“.

В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е митрополитски център, има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до Костурско.

Вижте статията Костур

 
Историко-етнографски групи
Македонци

   Македонци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са всички жители на югоизточноевропейския географски и исторически регион Македония. Част от тях се определят като македонци на национално ниво — тоест хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво, тоест македонски българи и македонски гърци.

   Според българското мнение македонци е регионална, а не национална идентичност (подобно на шопи, добруджанци, тракийци, тесалийци), поради което като македонци се възприемат и е възможно да се представят широк кръг от хора с различно национално самосъзнание и говорещи различни езици. Така например, македонци са жителите на Петрич, които в огромното си мнозинство имат българско национално съзнание, македонци са и жителите на Кожани, които в огромното си мнозинство имат гръцко национално съзнание.

Вижте статията Македонци

Древни македонци

   Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών ; Alexandros III o Makedon или Μέγας Ἀλέξανδρος ; Megas Alexandros) е владетел на Древна Македония, управлявал от 336 пр.н.е. до смъртта си през 323 пр.н.е.. Един от най-успешните пълководци в историята, той ръководи завладяването на градовете на Древна Гърция още при управлението на баща си, Филип II Македонски. В рамките на 12 години той завладява Персийската империя, Египет и множество по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му през 323 пр.н.е. държавата се е простирала от Гърция до днешните Афганистан, Пакистан и Индия.

Личности от Древна Македония: Александър Македонски • Антипатър • Деметрий II • Персей • Филип II • Филип III Аридей • Филип V Македонски • Филипи

Вижте статията за Александър Македонски

Българи

    Българите са основното население на област Македония на север от линията Хрупища-Бер-Солун-Драма в ново време. Днес те са почти 100% от населението на Пиринска Македония. Във Вардарска и Егейска Македония вследствие на македонизаторския и елинизационния натиск те са малцинство. От 1990 година около 64 000 души от Северна Македония са получили българско гражданство на базата на декларация за българско съзнание.

Личности с българско самосъзнание в Македония: Цар Самуил • Паисий Хилендарски • Свети Иван Рилски  • Григор Пърличев • Дине Абдураманов • Тодор Александров • Яне Сандански • Алекси Рилец • Иван Наумов Алябака • Апостол войвода • Борис Бунев • Мара Бунева • Гоце Делчев • Иван Хаджиниколов • Питу Гули • Ставре Гогов • Димитър Гюзелов • Борис Дрангов • Теодосий Синаитски • Райко Жинзифов • Братя Миладинови • Иванчо Карасулията • Георги Измирлиев • Пандо Кляшев • Даме Груев • Христо Татарчев • Любчо Георгиевски • Миле Неделковски • Младен Сърбиновски • Никола Вапцаров • Христо Смирненски • Андон Калчев • Кузман Шапкарев • Ванга

Вижте статията Българи

Гърци

   Гърците до Балканската война са традиционното население на Южна Македония, доминиращи южно от линията Хрупища-Бер-Солун-Драма. Днес те са преобладаващата нация в завладяната през 1912 година от Гърция Егейска Македония вследствие на усилена колонизация и елинизация на местното население.

   Гъркомани (на македонски: гркомани, румънски: grecomani) е термин, който се използва в България, Северна Македония и Румъния за хора с български, влашки или албански етнически произход, от oбластите Македония и Тракия, които се смятат за част от гръцката нация (синоним на гърчеещи се) или за хора с българско национално съзнание, които след появата на Българската екзархия и обявяването на българската църква за схизматична остават верни на Цариградската патриаршия.

Личности с гръцко самосъзнание в Македония: Анастасиос Михаил • Андроник Калист • Вангел Георгиев • Георгиос Кондарис • Гоно Йотов • Йоанис Котуниос • Коте Христов • Митрофанис Критопулос • • • други

Вижте статиите Гърци и Гъркомани

Сърби
Знаме на Сърбия
Знаме на Сърбия

Сърбомани (на македонска литературна норма: србомани) е термин, използван в България и Северна Македония за обозначаване на онези жители на географската област Македония, които имат български етнически произход и са избрали сръбството за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Северна Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът сърбофили (на македонска литературна норма: србофили).

Сърбоманството се появява в Македония в началото на 90-те години на 19 век и плод на усилена сръбска културна, а по-късно и въоръжена пропаганда.

Днес в България със сърбомани често са обозначавани хората, приемащи македонизма за национална ориентация, тоест представителите на македонската нация. Тази употреба противоречи на традиционната научна употреба на термина.

Личности със сръбско самосъзнание в Македония: Григор Соколов • Йован Бабунски • Йован Довезенски • Йован Долгач • Мицко Кръстев • • • други.

Вижте статията Сърбомани

Други народности
Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, армъни, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав.

Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите.

В миналото повечето власи са овчари и мигрират в търсене на по-добри пасища. Това обяснява анклавите от власи, които се срещат навсякъде из Балканите и до Полша на север и Чехия и Хърватия на запад. Тези области, населени с власи, са наричани Влахия или Влашко от съседните славянски народи.

Броят на власите в Северна Македония е 9 695, а в Албания между 10 000 и 40 000. Известен брой власи населяват и района на планината Пинд, Западна Македония.

Вижте статията Власи

 
Тематични статии
Градове и административни области в Македония
Градове: Банско • Бер • Берово • Битоля • Благоевград • Боймица • Валовища • Велес • Виница • Воден • Въртокоп • Гоце Делчев • Гревена • Гумендже • Дебър • Дойран • Драма • Енидже Вардар • Зиляхово • Кавадарци • Кавала • Кайляри • Каламария • Катерини • Кожани • Костур • Кочани • Кресна • Кукуш • Кулакия • Куманово • Либаново • Лерин • Лъгадина • Ляпчища • Мелник • Неготино • Негуш • Нигрита • Острово • Охрид • Пела • Петрич • Пласничево • Прилеп • Полигирос • Разлог • Ресен • Ругуновец • Сандански • Сервия • Симитли • Солун • Скопие • Струмица • Суровичево • Съботско • Сяр • Текелиево • Тетово • Хрупища • Щип
Административни области: Област Благоевград • Област Западна Македония • Област Централна Македония • Област Източна Македония и Тракия • Пчински окръг • Вардарски регион • Източен регион • Пелагонийски регион • Положки регион • Североизточен регион • Скопски регион • Югоизточен регион • Югозападен регион
Северна Македония

   Северна Македония е нова държава в Югоизточна Европа. На изток граничи с България, на юг — с Гърция, на север — със Сърбия (включително Косово), а на запад — с Албания. Северна Македония обхваща около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Страната има много благоприятно географско местоположение, тъй като се намира в район на Балканите, в който се кръстосват значими азиатско-европейски пътища и който представя мост между останалите балкански държави. Около 1% (20 000) от жителите официално са заявили, че имат българско национално съзнание и са получили българско гражданство на базата на български етнически произход, а още поне 3 000 граждани в републиката се обявяват за българи.

Личности с македонско самосъзнание в Македония: Борис Трайковски • Владо Бучковски • Киро Глигоров • Никола Груевски • Лазар Колишевски • Димитър Влахов • Бранко Цървенковски

Вижте статията за Северна Македония

История

Виа Егнация, (на латински Via Egnatia, гръцки Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е един от най-известните военни пътища, построен от древните римляни в 145 г. пр.н.е., продължение на Виа Апия (Via Appia) отвъд Адриатическо море, в Гърция. Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия, където се съединява с персийския Царски път. Виа Егнация минава по самия бряг на Егейско и Мраморно море, т.е. южните брегове на Тракия и свързва Рим с източните провинции на империята.

Вижте статията Виа Егнация

ВМРО-ДПМНЕ
Вътрешната македонска революционна организация - Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) е една от големите политически партии в Северна Македония. Партията се определя като народна партия с християн-демократическа ориентация, която работи за влизането на държавата в НАТО и Европейския съюз.

Вижте статията за ВМРО ДПМНЕ

География и природни забележителности
Вардар
Вардар

Вардар (на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Република Гърция.

Вардар извира на 683 метра надморска височина край село Вруток, протича през котловината Полог, като минава през град Гостивар и събира притоците Лакавица, Маздрача и Пена. След това през Дервента навлиза в Скопската котловина, минава през Скопие и събира водите на реките Лепенец, Треска и Пчиня.

В Македония има много туристически дестинации, свързани с богатото ѝ историческо минало и удивителна природа.

  • Охрид – поради значението си за българската културна и духовна история е известен като Българския Ерусалим.
  • Банско – световноизвестен ски курорт, част от 100-те национални туристически обекта в България.
  • Олимп – втората по височина планина на Балканския полуостров, домът на древногръцките богове.
  • Пирин – третата по височина планина на Балканския полуостров, обект от световното наследство на ЮНЕСКО.
  • Солун – най-големият град в Македония, неин исторически и културен център.
  • Скопие – вторият по големина град в Македония, известен с архитектурните си паметници – църкви, джамии, мостове и акведукти.
  • Атон (или Света гора) – монашеска република, почти непокътната от съвременната цивилизация.
  • Вергина – приемник на първата столица на антична Македония – Еге (Αιγαί), където е открит гробът на Филип II Македонски.
  • Сандански – балнеоложки курорт от световна величина, съчетаващ лечебната минерална вода с планинския климат.
  • Катерини – град в Южна Македония с много морски курорти – Коринос, Паралия и Олимпияки Акти, както и туристически обекти, свързани с древния град Дион.
  • Каламария – гръцки град – морски курорт край Солун.
Култура

Зографски манастир на Света гора, стожер на българския дух и култура, съхранява оригинала на История славянобългарска.
Битолски надпис Открит e през 1956 година в Битоля. В него Иван Владислав (1015-1018), последният цар на Западното българско царство, упоменава, че е българин по произход и е цар на България. Това нанася голям удар на привържениците на македонизма.
Древна Македония (на гръцки Μακεδονία) е името на древно царство, намирало се в западните територии на Древна Гърция. За кратък период от време то се превръща в мощна империя, след като Александър Велики завладява по-голямата част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока.

Вергина Първата столица на Антична Македония — Еге (Αιγαί). След археологически разкопки е открит гроб, за който се смята, че e на бащата на Александър Македонски — Филип II Македонски. На същото място е намерен античният гръцки символ — шестнадесетлъчево слънце, известно като Звездата от Вергина.
Спорт
В Македония спортът е на почит от най-дълбока древност.

Херодот пише, че македонският княз Александър се определял за елин, но гърците не го смятали за такъв. Когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, му отказали, защото те били само за гърци. Като видели обаче, че той изразява традиционни и искрени гръцки убеждения, го приели в игрите.
Европейски шампион по футбол през 2004 година е националният отбор на Гърция, надигравайки националния отбор на Португалия с 1:0.
Най-успешен футболен тим в Северна Македония е ФК Вардар с 5 шампионски титли и 4 купи на Македония. След футбола, в страната най-популярен и успешен спорт е баскетболът, станал популярен заради югославската и гръцката школа.

Футболни отбори в Македония: Арис (Гърция) • Башкими Куманово (Северна Македония) • Беласица (България) • Вардар (Северна Македония) • Вихрен - Сандански (България) • Ираклис (Гърция) • Кастория (Гърция) • Македония Гьорче Петров (Северна Македония) • ПАОК (Гърция) • Пелистер (Северна Македония) • Пирин - Благоевград (България) • Пирин - Гоце Делчев (България) • Победа (Северна Македония) • Шкендия Тетово (Северна Македония).
 
Любопитно
Термини, свързани с Македония
Знаете ли, че ...
 
Координация на портал „Македония“
За създаване
Това е списък на статии, свързани с Македония, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в другоезични уикипедии или да използвате посочените външни източници.

Бележки

  1. Трайков, Веселин и Николай Жечев. Българската емиграция в Румъния ХІV век - 1878, София, 1986, с. 308.
За обработка
Това е списък на статии, свързани с Македония, които се нуждаят от подобряване. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите, отстраните проблемите в тях и ги разширите.
За избрани
Това е списък на добри статии, свързани с Македония. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите, прецизирате информацията, добавите нови гледни точки, за да отговарят на критериите за избрани статии.


 
Ако желаете да допринесете за развитието на портала,
можете да се включите в Уикипроект „Македония“.
  1. а б Angold, Michael. Thomas Morosini, First Latin Patriarch of Constantinople (1205–1211): A Re-appraisal // Crusading and Trading Between West and East: Studies in Honour of David Jacoby. Routledge, 2019. p. 17–34. (на английски)
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 242.