Франсоа Мажанди
Франсоа Мажанди (на френски: François Magendie) е френски лекар-физиолог, пионер на експерименталната физиология.
| Франсоа Мажанди François Magendie | |
| френски физиолог | |
 Франсоа Мажанди през 1822 г. | |
| Роден |
6 октомври 1783 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 октомври 1855 г.
Саннуа, Париж, Франция |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност | Французин |
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
| Работил в | Колеж дьо Франс, Отел-Дию дьо Пари |
| Известен с | форамен на Мажанди, един от откривателите на алкалоида еметин |
| Повлиял | Клод Бернар |
| Франсоа Мажанди в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден в град Бордо, (* 6 октомври 1783 † 7 октомври 1855), а умира в градчето Саннуа (Sannois) край Париж. Известен е с описанието форамен на Мажанди във вентрикуларната система на мозъка. Съществува така също и знак на Мажанди – двигателна ротация на окото (надолу и навътре) при наличие на повреда в малкия мозък.
Мажанди е професор по физиология в Колеж дьо Франс в Париж, председател на катедрата по медицина от 1830 до 1855 г., последван от Клод Бернар, негов дългогодишен асистент.
Научни методи
редактиранеНай-важните му приноси са в областта на физиологията, но методите му са дискутирани и отхвърляни като жестоки и нечовешки. Привърженик е на вивисекцията – това му позволява да установи важни физиологични процеси по нервната и мускулната системи. Прийомите му за провеждане на вивисекции по време на лекциите си открито осъждани от колегите му и се смятат за скандални.
Ирландецът Ричард (Дик) Мартин, член на британския парламент, внася законопроект против вивисекцията и жестокостта към животните, като описва ужасните методи на Мажанди и вивисекцията на хрътка, закована на операционната маса за лапата и едното и ухо, оставена с лицевите нерви, открити за продължение на дисекцията на другия ден, и нарекъл методите му „позор за обществото“. Мажанди защитава позициите си[1], като се аргументрира защо използва вивисекция, но това не е достатъчно оправдание за противниците на неговите методи.
Основни приноси
редактиранеФизиология
редактиранеНай-основният му принос към медицината и физиологията е оспорван и славата на откритията му е споделена от английския физиолог Чарлз Бел. Мажанди провежда поредица от експерименти върху гръбначния мозък и гръбначните нерви, за да установи диференциацията между моторните и сензорните нервни влакна излизащи от гръбначния мозък. Това откритие е познато като закон на Бел-Маженди. Тези му експерименти довеждат до ожесточено съперничество през Ламанша, като британският лагер твърди, че Бел е публикувал пръв откритията, а Мажанди ги е изкопирал или откраднал.
Фармакология
редактиранеНаучните му методи се възприемат от водещи фармаколози и Мажанди се счита за един от основоположниците на съвременната фармакология. През 1819 г. заедно с Жозеф Пелетиер откриват алкалоида еметин. Изучава задълбочено огромен брой медикаментозни вещества и растителни екстракти, измежду които стрихнин, морфин, кодеин, хинин, опиум и цианкалий.
Признание
редактиранеМажанди умира признат от съвременниците си като един от основоположниците на френсклата и световната медицина и физиология. Награден е през 1852 г. с Ордена на Почетния легион, а след месец в Испания с Ордена на Карлос Трети (на испански: Caballero de la Real Orden de Carlos III) и други отличия.
Източници
редактиране- ↑ Anne Fagot-Largeau inaugural lesson at the College of France. на френски
Библиография
редактиране- Sourkes, Theodore L. Magendie and the chemists: the earliest chemical analyses of the cerebrospinal fluid // Journal of the history of the neurosciences 11 (1). Март 2002. DOI:10.1076/jhin.11.1.2.9109. с. 2 – 10.
- Haas, L F. François Magendie (1783 – 1855) // J. Neurol. Neurosurg. Psychiatr. 57 (6). Юни 1994. с. 692.
- Saavedra-Delgado, A M. François Magendie on anaphylaxis (1839) // Allergy proceedings: the official journal of regional and state allergy societies 12 (5). . . с. 355 – 6.
- Bloch, H. Francois Magendie, Claude Bernard, and the interrelation of science, history, and philosophy // South. Med. J. 82 (10). Октомври 1989. с. 1259 – 61.
- Shampo, M A и др. François Magendie: early French physiologist // Mayo Clin. Proc. 62 (5). Май. 1987. с. 412.
- Rice, G. The Bell-Magendie-Walker controversy // Medical history 31 (2). Април 1987. с. 190 – 200.
- Lazorthes, G и др. François Magendie (1783 – 1855) // Bull. Acad. Natl. Med. 168 (1 – 2). . . с. 105 – 11.
- Breathnach, C S. Biographical sketches No. 34--Magendie // Irish medical journal 76 (11). Ноември 1983. с. 471.
- Gallistel, C R. Bell, Magendie, and the proposals to restrict the use of animals in neurobehavioral research // The American psychologist 36 (4). Април 1981. DOI:10.1037/0003-066X.36.4.357. с. 357 – 60.
- Albury, W R. Experiment and explanation in the physiology of Bichat and Magendie // Studies in history of biology 1. . 1977. с. 47 – 131.
- Gans, H. An early example of the use of surgical techniques in solving a physiologic problem (Francois Magendie) // Surgery, gynecology & obstetrics 135 (4). Октомври 1972. с. 616 – 22.
- Schiller, F. Magendie on medicine // California medicine 115 (1). Юли 1971. с. 98.
- Poynter, F N. Doctors in The Human Comedy (Guillaume Dupuytren, Jean Baptiste Bouillaud, François Joseph Victor Broussais, François Magendie) // Journal of the American Medical Association 204 (1). Април 1968. DOI:10.1001/jama.204.1.7. с. 7 – 10.
- KARLIK, L N. Francois Magendie; 175th anniversary of his birth (1783 – 1855). // Klinicheskaia meditsina 37 (2). Февруари 1959. с. 142 – 7.
- FENTON, P F. Francois Magendie (6 октомври 1783-7 октомври 1855) // J. Nutr. 43 (1). Януари 1951. с. 3 – 15.
Източници
редактиране- Biography from the French Ministry of Culture
- Albert Leffingwell. An Ethical Problem.
- Gray's Psychology
- Short biography and bibliography in the Virtual Laboratory of the Max Planck Institute for the History of Science