Франц Антон (Хоенцолерн-Хайгерлох)

Франц Антон фон Хоенцолерн-Хайгерлох (на немски: Franz Anton von Hohenzollern-Haigerloch; * 2 декември 1657 в дворец Зигмаринген; † 14 октомври 1702 във Фридлинген) от швабската линия на Хоенцолерните е управляващ граф на Хоенцолерн-Хайгерлох (1681 – 1702).

Франц Антон
граф на Хоенцолерн-Хайгерлох
Управление 16811702
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Хоенцолерн
Баща Майнрад I фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Майка Анна Мария
Брак Мария Анна Евсебия
Потомци Фердинанд Антон Леополд, Мария Анна, Мария Франциска, Франц Христоф Антон
Табела за Франц Антон фон Хоенцолерн-Хайгерлох във Вайл ам Рейн

Той е най-малкият син на княз Майнрад I фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1605 – 1681) и съпругата му Анна Мария, фрайин фон Тьоринг (1613 – 1682), дъщеря на барон Фердинанд фон Тьоринг цу Зеефелда.

Заедно с по-големия си брат княз Максимилиан I фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1636 – 1689) той постъпва на императорска австрийска служба. Той става фелдмаршал-лейтенант.

От 13 август 1689 г. той е опекун на племенника си Майнрад II фон Хоенцолерн-Зигмаринген.

Франц Антон фон Хоенцолерн-Хайгерлох е убит 1702 г. в битката при Фридлинген по време на Войната за испанското наследство. Племенникът му Майнрад II поучава територията на Хайгерлох.

ФамилияРедактиране

Франц Антон се жени на 5 февруари 1687 г. за Мария Анна Евсебия, графиня фон Кьонигсег-Аулендорф (* 1670; † 23 октомври 1716 в дворец Щетенфелс), дъщеря на граф Антон Евсебий фон Кьонигсег-Аулендорф (1639 – 1692) и графиня Доротея Геновефа фон Турн († 1671). Те имат децата:[1]

∞ 1714 Лудвиг Ксавер Фугер, граф фон Кирхберг и Вайсенхорн (1688 – 1746)
  • Мария Франциска (1697 – 1767)
∞ 1720 граф Франц Хуго фон Кьонигсег-Ротенфелс (1698 – 1772)
  • Франц Христоф Антон (1699 – 1767), граф на Хоенцолерн-Хайгерлох, каноник в Кьолн и Страсбург, 1756 г. премиер-министър на Курфюрство Кьолн

ЛитератураРедактиране

  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 228f., S. 274.

ИзточнициРедактиране

  1. Hohenzollern 11, genealogy.euweb.cz

Външни препраткиРедактиране