Отваря главното меню

Франц Йозеф Дегенхарт (на немски: Franz Josef Degenhardt) е немски белетрист, автор на песни и известен юрист, роден на 3 декември 1931 г. в Швелм, област Вестфалия.

Франц Йозеф Дегенхарт
Franz Josef Degenhardt
Франц Йозеф Дегенхарт през 1987 г.
Франц Йозеф Дегенхарт през 1987 г.
Роден 3 декември 1931 г.[1][2]
Починал 14 ноември 2011 г.[3][1][2] (79 г.)
Професия писател, белетрист, певец, юрист
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1963 – 2011
Жанр роман, песен
Дебютни творби „Бикфордови фитили“, роман, (1973)
Известни творби „Малтретирането“, роман, (1979)
Уебсайт
Франц Йозеф Дегенхарт в Общомедия

БиографияРедактиране

Франц Йозеф Дегенхарт произхожда от католическо семейство. Следва право в Кьолн и Фрайбург. Като адвокат защитава в редица процеси социалдемократи и комунисти, обвинени за дейности като извънпарламентарна опозиция. През 1972/73 г. защитава в съда дейци на Фракция Червена армия. През 1978 г. Дегенхарт става член на Германската комунистическа партия.

Като автор на песни Франц Йозеф Дегенхарт става „глас“ на Движението от 1968 г.. Също така той се ангажира в протестите срещу Виетнамската война. През 1963 г. излиза първият му албум Между нула часа и полунощ. Дегенхарт си създава име като автор, композитор и певец на политически песни – балади, шансони в стила на Жорж Брасенс и гротески със социално-критическа поанта. В тях тематизира живота в малкия град, но главно осмива стремежа на съгражданите си към материално благоденствие. Публикуваният през 1973 г. сборник с песни на Дегенхарт Елате на масата под сливите съдържа всички негови по-значими творби в този жанр, създадени за две десетилетия.

Франц Йозеф Дегенхарт е автор на девет романа, повечето с автобиографична насоченост. Главните му герои обикновено са адвокати или изпълнители на песни.

Първият му роман Бикфордови фитили (1973) описва всекидневието и приключенията на няколко работнически деца в края на Втората световна война. Романът има голям успех и е филмиран за телевизията.

Във втория си роман Пожарища Дегенхарт разказва за адвокат, който в края на шестдесетте години е участвал в студентските вълнения и сред тях се е осъзнал политически. Групата протестира срещу действията на НАТО в Запдна Германия. След десет години героят се среща с бивши свои съратници от движението, които са поели пътя или на конформизма, или на политическата изолация. Романът е филмиран през 1977 г. от ДЕФА (ГДР).

Третият и най-известен роман на Франц Йозеф Дегенхарт носи дългото заглавие Малтретирането или Свободното ходене по перилата на моста на градската железница. Главният герой не може да говори. Дълго време той е бил държан от родителите си в един обор, понеже е убивал животни и е нападал хора. С това са нарушени неговите „човешки права“. Съдията Ханс Дьорнер се заема с казуса. А това го стълкновява с председателя на съда, който е бивш нацистки юрист. Започва съдебна игра, в която се разкрива биографията на Дьорнер, а най-вече причините за утопичната му мечта за независимост – тя се изразява в желанието му да мине бос и с разперени ръце по перилата на моста на градската железница, както прави дванайсетгодишният му син. Когато все пак извършва това, съдията се зазяпва в една жена, която протяга към него ръце, разсейва се и пада на пътя. Целият в превръзки и гипс, той празнува рождения си ден, заобиколен верни приятели. След като изпиват десет бутилки вино, приятелите се разотиват, а край леглото на ранения остава социално ангажираната Криста, която му чете от любимата си книга: „История на Великата френска революция“. Романът на Дегенхарт Малтретирането е всъщност „роман на политическото ограмотяване“.

През 2011 г. започва да излиза планираното за десет тома пълно събрание на белетристичните съчинения на Франц Йозеф Дегенхарт.

Писателят умира на 14 ноември 1911 г. в Квикборн, провинция Северен Рейн-Вестфалия.

ТворчествоРедактиране

РоманиРедактиране

ДискографияРедактиране

  • 1963: Rumpelstilzchen (ursprünglich: Zwischen Null Uhr Null und Mitternacht)
  • 1965: Spiel nicht mit den Schmuddelkindern
  • 1966: Väterchen Franz
  • 1968: Wenn der Senator erzählt
  • 1968: Live 68 (Live)
  • 1969: Im Jahr der Schweine
  • 1971: Wallfahrt zum Big Zeppelin (Live)
  • 1972: Mutter Mathilde
  • 1973: Kommt an den Tisch unter Pflaumenbäumen
  • 1975: Mit aufrechtem Gang
  • 1977: Wildledermantelmann
  • 1978: Liederbuch (Live, Doppel-LP)
  • 1980: Der Wind hat sich gedreht im Lande
  • 1982: Du bist anders als die anderen
  • 1983: Lullaby zwischen den Kriegen
  • 1985: Vorsicht Gorilla!
  • 1986: Junge Paare auf Bänken (Lieder von Georges Brassens)
  • 1987: Da müssen wir durch
  • 1988: Jahreszeiten
  • 1989: Aus diesem Land sind meine Lieder (Live, Doppel-CD)
  • 1990: Wer jetzt nicht tanzt
  • 1992: Und am Ende wieder leben
  • 1993: Nocturne
  • 1994: Aus dem Tiefland
  • 1996: Weiter im Text
  • 1998: Sie kommen alle wieder – oder? (Live)
  • 2000: Cafe nach dem Fall
  • 2002: Quantensprung
  • 2006: Dämmerung
  • 2008: Dreizehnbogen

Награди и отличияРедактиране

  • 1970: Deutscher Schallplattenpreis
  • 1980: Preis der deutschen Schallplattenkritik
  • 1983: Deutscher Kleinkunstpreis
  • 1986: SWF-Liederpreis
  • 1988: SWF-Liederpreis
  • 2001: Kulturpreis des Kreises Pinneberg
  • 2008: Preis der deutschen Schallplattenkritik

Външни препраткиРедактиране