Фридерицианско рококо

Фридерицианско рококо (нем. Friderizianisches Rokoko, на бълг. също: фридрихско рококо, фридрихово рококо) е историко-регионален художествен стил, разновидност на стила рококо, възникнал в Прусия по време царуването на Фридрих Велики (1740–1786 г.) и съчетаващ в себе си влияния от Франция и Нидерландия.

Кръглата маса на Фридрих II в Мраморната зала в двореца Сансуси: В средата седи Фридрих II, Волтер (втори стол вляво от краля) води разговор с Алгароти, седнал отсреща, между краля и Алгароти седи Казанова, от отпред вдясно е Ла Метри. Маслена живопис от Адолф фон Менцел, 1850 г.

ТворбиРедактиране

 
Фридрих II, от Йохан Хайнрих Кристиан Франке, около 1781 г.

Известни архитектурни творби от ранния период на Фридерицианското рококо са Райнсбергският дворец (1736–1740 г.) и построеното веднага след възкачването на Фридрих II на трона през 1740 г. Ново крило на двореца Шарлотенбург в Берлин, както и (до 1751 г.) отчасти Потсдамският градски дворец (особено вътрешният му интериор, който до голяма степен днес е погубен). По същото време като Потсдамският градски дворец е създаден и дворецът Сансуси от 1745 г. насетне, който по-късно бил разширен с две пристройки – Картинната галерия и Новите палати. Други представители на този стил са многобройните паркови съоръжения (напр. Китайският дом, Храмът на дружбата, Храмът на антиките, Обелисковят портал, Хълмът на развалините, Белведерето на възвишението Клаусберг), а като черешка на тортата се явява Новият дворец в Потсдам с неговите т. нар. комуни, което е последният архитектурен проект на Фридрих Велики, състоял се между 1763-1769 г. В Потсдам, представители на фридерицианския рококо стил са също така Старото кметство, палатът Барберини, Бранденбургската врата в Потсдам, Науенската врата и кралската Конюшня.

В Берлин от своя страна между 1740 г. и 1786 г. е построен пищният площад „Форум Фридерицианум“, състоящ се от Държавната опера Унтер ден Линден, Двореца на принц Хайнрих, църквата „Света Хедвиг“ и Старата библиотека. През 1688 г. е положен площадът „Жандарменмаркт“, който от 1773 г. нататък е ограден с нови сгради и един Френски комедиен дом, а между 1780–1785 г. допълнително и с класицистичните кули на Германската катедрала и Френската катедрала, разположени една срещу друга от двете страни на площада в знак на дружба и равенство между тия народи.

Трябва да бъде споменат също и (преобразеният между 1751–1753 г.) Вроцлавски градски дворец, попадащ в днешна Полша, който е представител на Фридерицианското рококо. Освен това, придворните творци също са се изявявали от името на аристокрацията и съответно са оставили следи от този стил – например в различни дворци в Берлин и Потсдам или в кралското имение Грос Кройц близо до Потсдам, а също така и в домовете на множество граждани.

ТворциРедактиране

Най-важният майстор-строител е самоукият „кавалерски архитект“ Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф; един от неговите сътрудници е Фридрих Вилхелм Дитерихс – създателят на терасите на парка Сансуси и ученик на Андреас Шлютер. Самият крал Фридрих също е взимал участие в проектите на Кнобелсдорф и ги е приправял. Трябва непременно да бъдат споменати и Йохан Готфрид Бюринг и Карл Лудвиг Хилдебранд, които са съдействали при строежа на сградите Сансуси, Новия дворец и Градския дворец в Потсдам; в лицето на Науенската врата, Бюринг създава първата в Германия неоготическа сграда през 1754/55 г. Хайнрих Лудвиг Мангер и Карл фон Гонтард довършват Новия дворец. Гонтард и Георг Кристиан Унгер построяват кулите на Германската катедрала и Френската катедрала на берлинския пл. „Жандарменмаркт“ и Бранденбургската врата в Потсдам, докато Ян Боуман построява Берлинския дворец на принц Хайнрих и Старото кметство на Потсдам. По-късният период на Фридерицианското рококо достига още веднъж грандиозни височини със строежа на Новия дворец и интериора на Новите палати в Потсдам, въпреки че ранният класицизъм до голяма степен определя вкуса на времето, например в замъка Верлиц строен по същото време. Чрез строежа на кулите на Германската и Френската катедрала на площад „Жандарменмаркт“ в Берлин самият Фридрих дори показва почитиание към новия стил; неговият наследник спомага няколко години по-късно за пробива на класицизма в Прусия чрез строежа на Мраморния дворец в Потсдам от арх. Гонтард; в лицето на Карл Готард Лангханс, който започнал първоначално в Райнсберг в стила рококо, и Давид Гили и Михаел Филип Боуман стилът намира своя собствен израз.

Антоан Пен е един от предпочитаните художници, неговият ученик Бернхард Роде твори стенни и таванни живописи (фрески), както и Карл Фридрих Фехелм, а в късния период Йохан Кристоф Фриш. „Surintendent des ornements“ (от френски: „последовател на орнаментите“) първоначално е скулпторът Йохан Аугуст Нал, до бягството му през 1746 година. Френски художници също са били наемани от време на време, като Шарл-Амеди-Филип ван Лоо, Жан Лоран Легей или Берлинският художник на цветя и плодове Огюстен Дюбюисон.

Като скулптори творят Йохан Петер Бенкерт, Йохан Матиас Готлиб Хаймюлер, Беняамин Гизе, Фридрих Кристиан Глуме, братята Йохан Давид Ренц и Йохан Лоренц Ренц. Мебелите и вратите са направени от братята Йохан Михаел Хопенхаупт старши и Йохан Кристиан Хопенхаупт младши от Саксония, както и братята Хайнрих Вилхелм Шпиндлер и Йохан Фридрих Шпиндлер от гр. Байройт. Швейцарецът Йохан Мелхиор Камбли изработва бронзови изделия, а щукатури се изработват в късния период от Константин Филип Георг Сартори. Важна роля играят същи творците и продуктите на основаната през 1763 г. „Кралска порцеланова мануфактура Берлин“ (нем. Königliche Porzellan-Manufaktur Berlin).

ИзображенияРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Friderizianisches Rokoko“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.