Фридрих Вилхелм фон Хесенщайн
Фридрих Вилхелм фон Хесенщайн (на немски: Friedrich Wilhelm von Hessenstein, Fredrik Vilhelmt von Hessenstein; * 10 май 1735, Стокхолм; † 27 юли 1808, Панкер) е княз фон Хесенщайн и шведски войник и държавник, губернатор на Померания и масон.
Фридрих Вилхелм фон Хесенщайн Friedrich Wilhelm von Hessenstein | |
княз, фелдмаршал, държавник, губернатор на Померания, масон | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Награди | Pour le Mérite (1771)[1] |
Семейство | |
Баща | Фридрих I[2] |
Майка | Хедвиг Улрика Таубе[2] |
Фридрих Вилхелм фон Хесенщайн в Общомедия |
Биография
редактиранеТой е извънбрачен син на крал Фридрих I от Швеция (1676 – 1751) и неговата метреса, графиня Хедвиг Улрика Таубе (1714 – 1744), дъщеря на Едвард Дидрик Таубе фон Оденкат (1681 – 1751) и Кристина Мария Фалкенберг (1685 – 1753).[3]
От баща си Фридрих Вилхелм и по-големият му брат Карл Едвард († 1769) получават господството Хесенщайн (с имението Панкер). На 28 февруари 1741 г. той и брат му са издигнати от курфюрста на Саксония и краля на Полша, Август III, на имперски графове на Хесенщайн.
На 29 март 1742 г. Фридрих Вилхелм става шведски граф. От 7 ноември 1772 г. е имперски княз на Хесенщайн, а от 28 април 1785 г. е шведски княз на Хесенщайн. През 1799 г. кралят на Швеция му дава предиката Durchlaucht. Между 1795 и 1800 г. той освобождава в имотите си селяните от крепостничество.
През 1773 г. Фридрих Вилхелм става шведски генерал-фелдмаршал, през 1776 г. таен съветник. От 1776 до 1791 г. е генералгубернатор на Шведска-Померания. Той е канцлер на университет Грайфсвалд. През 1778 г. подарява войнишко сиропиталище в Щралзунд.
Фридрих Вилхелм има вероятно през 1786 г. незаконна дъщеря с принцеса София Албертина от Швеция (1753 – 1829), сестрата на шведския крал Густав III.[4][5]
Умира неженен на 27 юли 1808 г. на 73 години в Панкер (в окръг Пльон) и е погребан там. Наследен е от Карл фон Хесен-Касел.
Галерия
редактиране-
Фридрих Вилхелм фон Хесенщайн, (1762), Hessische Hausstiftung
-
Фридрих Вилхелм и Карл Едвард фон Хесенщайн (ок. 1745)
Литература
редактиране- Herman Lindquist: Historien om Sverige; Gustavs dagar
- Ernst Heinrich Kneschke: Neues allgemeines deutsches Adels-Lexicon, S. 346
- Werner Buchholz: Das Ende der Frühen Neuzeit im „Dritten Deutschland“ S. 103
- Eckhart G. Franz, Das Haus Hessen, Kohlhammer, 2005, S. 93. ISBN 3-17-018919-0, ISBN 978-3-17-018919-5.
- Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). III 254a
- Atten Horns ättlingar inom furstehus, Genos 5 (1934) pp.137 – 165, Durchman, Osmo. pp. 137 – 165
- Lindquist, Herman (2002) Historien om Sverige. Gustavs dagar (Norstedts Förlag) ISBN 978-91-1-301455-5)
- Lagerqvist, Lars O. (1976) Sveriges regenter – från forntid till nutid (Bonnier) ISBN 978-91-0-041538-9
Източници
редактиране- ↑ Hessenstein, Fredrik Vilhelm von // с. 130.
- ↑ а б Fredrik Vilhelm, Grefve von Hessenstein, Furst von Hessenstein // с. 245.
- ↑ Brabant 8, genealogy.euweb.cz
- ↑ Field Marshal Fredrik Vilhelm, Fürst von Hessenstein, Genealogics – Leo van de Pas
- ↑ Friedrich Wilhelm, Prinz von Hessenstein, geneall.net