Фридрих Долман
Фридрих Долман (на немски: Friedrich Dollmann) (2 февруари 1882 – 28 юни[1][2] 1944) е германски офицер участник в Първата и Втората световна война, най-вече в раните етапи на Десанта в Нормандия, генерал от пехотата и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа.
| Фридрих Долман | |
| германски генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1899 1918; 1919 – 1944 г. |
| Служи на | .svg){kind=small} Германска империя .svg){kind=small} Ваймарска република .svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Род войски | .svg){kind=small} Райхсхер (1918).svg){kind=small} Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
| Командвания | 7-а армия |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Награди | Железен кръст Рицарски кръст с дъбови листа |
| Дата и място на раждане | 2 февруари 1882 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Франция |
| Родства | Баща – Фридрих Долман Майка – Мария Долман |
| Фридрих Долман в Общомедия | |
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Роден на 2 февруари 1882 г. във Вюрцбург, Германска империя в семейството на германския одитор Фридрих Долман и Мария Долман, той постъпва в армията на 17-годишна възраст, като кадет зачислен към кралския Баварски полеви артилерийски полк „Принц-регент Луитполд“. Малко след това се записва да учи в Мюнхенското военно училище (1900 – 1901) г., като след него кандидатства в оръжейния завод Амберга, следвайки до 1903 г.
От 1904 г. се премества в школата по техника и артилерия, а от 1905 до 1909 г. служи във военен полк като адютант. Преди началото на войната постъпва в Баварската военна академия, приключвайки обучението си през 1912 г.
Първа световна война редактиране
С идването на 1913 година е повишен в чин капитан и назначен за командир на 1-ва артилерийска бригада от своя полк.
В началния етап на 1918 г. Долман е част от щаба на 6-а армия, където остава до края на войната.
Между двете световни войни редактиране
След края на войната се присъединява към службата на Райхсвера, като през юни става член в Баварския генерален щаб. От 1 февруари 1933 г. е назначен за началник-артилерията на Министерството на отбраната, а две години по-късно и за командир на IX военен окръг.
Преди войната получава командването на мобилизационните области в IV военен окръг.
Втора световна война редактиране
На 27 август 1939 г. малко след избухването на Втората световна война Долман е бил назначен за командир на 7-а армия, активно участваща в Полската кампания с цел покриване на немските части в западната половина на страната. В хода на немската инвазия от 10 септември бил убит неговия син, който също взел участие в блицкрига, като лейтенант от 15-и пехотен полк. След края на Полската окупация и стартирането на Френската кампания той заедно със 7-а армия се придвижват към Страсбургската офанзивата, където пробива през левия фронтови-фланг на френската „Линия Мажино“.
Неговата армия се сражава упорито в продължение на шест седмици в Битката за Франция. След това в близост до швейцарската граница заедно с Танкова група „Гудериан“ успява да спре двестахилядна съюзническа армия, като си извоюва званието генерал-полковник. По време на разработването на линия Ромел от укрепления по северното крайбрежие на Франция Долман предлага да се даде предимство на контраатаките в точката на десанта, но предложението му е отхвърлено.
По-късно през 1944 г. той получава наредба да остане във Франция, която била все още окупирана от немците, за да защити отбраната на региона Бретан и Нормандия. В очакване на съюзническите сили в началото на юни той бил принуден да обяви по-ниска степен на тревога след влошаване на метеорологичните условия. По-късно между 5 и 6 юни му предстоеше оглед на областите заради лошото му командване в Нормандия, което взема много жертви в ранния етап на встъпителния съюзнически десант. След стартирането и на останалите съюзнически десанти, той е принуден също да поеме командването на областта, както и да се отбранява сам, тъй като неотдавна повишеният в чин фелдмаршал Ромел е останал в далечни позиции. Дни по-късно той провежда серия от контраатаки довеждащи до без успех поради причината, че планът за отбраната на контраатаките бил не изготвен.
Продължавайки да се бори срещу съюзническите атаки той разбира, че ще бъде даден на военен съд защото не успява да задържи град Шербур. В крайна сметка е могъл да предприеме отстъпление на армията си и да остави Шербур в ръцете на съюзниците, с което да спаси по-голямата част от нея.
Смърт редактиране
Долман умира на 62-годишна възраст по неизвестни причини на 28 юни 1944 г. Много източници посочват като причина получаване на сърдечен удар или[1][3][4][5]самоубийство с отрова.[2] В деня на смъртта му командването на 7-а армия поема СС-обергрупенфюрер Паул Хаусер.
Военни звания и отличия редактиране
|
|
Бележки редактиране
- ↑ а б Reynolds, M: Steel Inferno, page 163. Dell Publishing, 1997.
- ↑ а б D'Este, C: Decision in Normandy, page 241 – 242. Penguin Books, 2004.
- ↑ Axis Biographical Research – Generaloberst Friedrich Dollmann
- ↑ Axis History Factbook: 7. Armee
- ↑ Meyer, H: The 12th SS, page 425. Stackpole Books, 2005.
Източници редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Фридрих Долман- Harrison, George A., Cross-Channel Attack. The United States Army in World War II: The European Theater of Operations, 1951. Reprint, Washington, D.C., 1970.
- Ryan, Corneilius. The Longest Day, New York, 1949.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Долльман, Фридрих“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |