Фридрих Клюд
Фридрих Клюд (на руски: Фридрих Клюд) (срещан и като Фридрих Клудт) е български футболист и футболен съдия от волжконемски произход. Той е първият натурализиран футболист, играл за българския национален отбор.
| Фридрих Клюд | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Лична информация | |||||||||
| Роден | Фридрих Фридрихович Клюд | ||||||||
| Починал | |||||||||
| Второ гражданство |  България | ||||||||
| Пост | дясно крило | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Биография редактиране
Роден е в Киев. Участва в Първата световна война в 11-ти кавказки стрелкови полк.[1]
След Октомврийската революция е част от Бялата армия под командването на генерал Александър Кутепов. През 1919 г. корпусът емигрира в Цариград. След като се установява в България като футболист, Клюд работи като чиновник в „Кредитна банка“ в София и заема директорски пост.
След Втората световна война се премества в Германия, където живее до смъртта си. Почива в Хамбург.
Клубна кариера редактиране
Клюд става част от отбора на белогвардейските емигранти ФК Галиполи, играл приятелски мачове с български отбори. Клюд играе в контроли за тимовете на Сокол (Харманли) и Левски (София). За Сокол вкарва 5 гола при победа над хасковски отбор с резултат 8:2.[2]
През 1922 г. става част от ФК 13. Става един от лидерите на тима в нападение. По време на престоя си получава предложения от други софийски отбори, но отказва да напусне. Играе за „ветераните“ до 1931 г. Приключва активната си кариера на почти 40-годишна възраст. С ФК 13 е два пъти финалист в турнира за купата „Улпия Сердика“ (1930 и 1931).
След края на кариерата си тренира и юношите на ФК 13. Запомнен е като „фин човек, винаги спретнат и елегантен, образец на коректен футболист, авторитет“. По спомени на съотборника му Йордан Илиев дори по време на мач футболистите се обръщат към него на Вие.[3]
Национален отбор редактиране
През 1924 г. е включен в състава на националния отбор на България. Поради скандал между софийските и варненските клубове относно повиканите играчи Клюд отпада от състава.
Дебютира за българския национален отбор на 17 юли 1927 г. срещу Турция (3:3), но е сменен в 25-ата минута поради контузия. Това е и единственият му мач за националния отбор.
Съдийство редактиране
Свири мачове в Столичното първенство[4], а през 1926 г. става член на съдийската комисия към БФС и дълги години се подвизава и като рефер. През 1927 г. свири финала за Царската купа, спечелен служебно от Владислав (Варна)
Източници редактиране
- ↑ Клюд Фридрих Фридрихович Ранен/контужен. Именные списки потерь
- ↑ Вълчев, Милен Руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни
- ↑ Силвестър Милчев. Футболната романтика на България, Ч. 1, София: НКИА, 1998, С. 303
- ↑ Раковски (СОФИЯ) 1:2 ОСК Атлетик-Слава `23(СОФИЯ), Първа софийска дивизия 1923/24