Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за футболния съюз. За фармацевтичния съюз вижте Български фармацевтичен съюз.

Българският футболен съюз е сдружение на футболните клубове в България.

Основан е на 27 юни 1985 г. в София. В него членуват 44 професионални и 490 аматьорски клуба. Седалището му е в София. Правоприемник на Българската федерация по футбол (БФФ) (1962 – 1985). Настоящият временен президент на БФС е Михаил Касабов (в оставка).

Съюзът е самодейна масова обществена организация, която ръководи развитието на футбола в страната и носи непосредствена отговорност за дейността на футболните клубове. Главната цел на БФС е да работи за масовото и системно практикуване на футболната игра от младежта и трудещите се, да издига равнището на българския футбол до най-добрите световни постижения и да възпитава у футболистите моралните добродетели.

Централата на БФС в София, на ул. „Иван Асен II“

Футболният съюз е член на ФИФА от 1923 г. и на УЕФА от 1954 г.

ИсторияРедактиране

През 1894 г. работещият във Варна швейцарски учител Жорж де Режибюс донася първата футболна топка.

През 1909 г. е основан „Футбол клуб“ – първият футболен клуб в страната. Уставът му е утвърден през 1913 г. и той се преименува на „Ф. К. 13“.

През 1912 година в Пловдив е основан първият професионален футболен клуб – Ботев.

На 16-17 декември 1923 г. е създадена Българската национална спортна федерация (БНСФ) чиято цел е участието на българските спортисти на олимпийските игри през 1924 г.

През 1924 е създаден и първият национален отбор по футбол на България с треньор австриеца Леополд Нич. Отбора дебютира на 21 май 1924 г. на стадион „Хое Варте“ във Виена срещу Австрия. На 28 май 1924 г. на стадион „Коломб“ в Париж отбора дебютира на олимпийското футболно първенство срещу Ирландия.

През 1925 г. е отбелязан първият гол за националния отбор, а през 1927 г. е първият равен мач срещу Турция. А на 12 октомври 1930 г. е постигната и първата победа на отбора срещу Румъния.

През 1932 г. България става балкански шампион след три победи над Румъния, Югославия и Гърция.

За първи път националният отбор дебютира в световните квалификации през 1934 г. – несупешно.

Футболният отдел на БНСФ организира първият шампионат на България през 1924 г., който не завършва.

През 1925 г. е излъчен първият държавен шампион – Владислав (Варна).

През 1944 г. се създава Централен футболен комитет, който става през 1948 г. Републиканска секция по футбол, която през 1962 г. се преобразува в Българска федерация по футбол.

На 27 юни 1985 г. в София се основава Българският футболен съюз.

УспехиРедактиране

Олимпийски игриРедактиране

  • 1956 година – бронзов медалист
  • 1968 година – вицешампион

Световни първенстваРедактиране

Европейски първенстваРедактиране

  • 1996 година – първо участие на финалите
  • 2004 година – второ участие на финалите

РъководствоРедактиране

Изпълнителен комитет (Изпълком)Редактиране

Михаил Касабов временен президент на БФС (в оставка)
Йордан Лечков първи вицепрезидент (в оставка)
Атанас Фурнаджиев вицепрезидент (в оставка)
Емил Костадинов член на ИК на БФС (в оставка)
Камен Костадинов член на ИК на БФС (в оставка)
Кирил Домусчиев член на ИК на БФС (в оставка)
Спас Русев член на ИК на БФС (в оставка)
Валентин Михов член на ИК на БФС (в оставка)
Димитър Георгиев член на ИК на БФС (в оставка)
Венцислав Стефанов член на ИК на БФС (в оставка)
Петър Величков член на ИК на БФС (в оставка)
Румян Вълков член на ИК на БФС (в оставка)
Михаил Статев член на ИК на БФС (в оставка)
Панайот Рейзи член на ИК на БФС (в оставка)

Ръководители на БФФ и БФСРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране