Фридрих Лудвиг фон Вицлебен

Фридрих Лудвиг фон Вицлебен (на немски: Friedrich Ludwig von Witzleben; * 9 май 1755 във Волмирщет, част от Кайзерпфалц в Саксония-Анхалт; † 16 март 1830 в Касел) от стария благороднически род фон Вицлебен от Тюрингия е господар на Волмирщет в Саксония-Анхалт, др. юрист, лесничей, министър, писател, държавен съветник, генерален директор на водите и горите в Хесен и Кралство Вестфалия.

Фридрих Лудвиг фон Вицлебен
лесничей, министър, писател
Friedrich Ludwig von Witzleben (ок. 1845)
Роден	9 май 1755 г. Федерална република Германия
Починал	16 март 1830 г. Касел, Курфюрство Хесен
Учил в	Йенски университет
Герб
Фридрих Лудвиг фон Вицлебен в Общомедия

Рицарското имение дворец Волмирщет ок. 1860

Той е големият син на дворцовия майстер Фридрих Вилхелм фон Вицлебен (1714 – 1791) и втората му съпруга графиня Кристина Амалия фон дер Шуленбург (1732 – 1781) от род Волфсбург, дъщеря на генерал-лейтенант граф Адолф Фридрих фон дер Шуленбург (1685 – 1741) и Анна Аделхайд Катарина фон Бартенслебен (1699 – 1756). Брат е на Георг Хартман фон Вицлебен (1766 – 1841), пруски таен съветник и др.-юрист.

На 14 г. Фридрих Лудвиг фон Вицлебен е изпратен да учи стари езици като латински в градското училище в Наумбург. Той се мести след една година да учи в Хале. През 1774 г. той започва да следва право в Йенския университет, през 1776 г. става „доктор по право“ и завършва следването си през 1778 г. Той не успява да намери работа в различни саксонски дворове. През началото на 1779 г., по препоръка на роднините му, той отива в Диленбург. През декември 1779 г. той може да започне работа като горски служител.

Той има успехи в управлението и на 1 септември 1782 г. е повишен на „форст-майстер“. Малко след това той поема управлението на горите и лова в Насау-Зиген. През 1785 г. той става главен ловен майстер и 1795 г. също президиума на „берг-комисията“.

След окупацията от Наполеон той запазва поста си 1807 г. Той става държавен съветник и генерален директор на горите и водите до 1814 г.

След окупацията той става таен държавен министър. От 1821 до 1826 г, той е финансов министър на Курфюрство Хесен. От 1823 до 1830 г. той ръководи цялото държавно министерство.

През 1798 г. той основава лесничейско училище във Валдау, което заради военното положение е затворено през 1815 г..

Фридрих Лудвиг фон Вицлебен е погребан в старото гробище в Касел до „църквата Лутер“.

Фамилия

Фридрих Лудвиг фон Вицлебен се жени на 31 декември 1782 г. в Диленбург за фрайин София Маргарета Луиза фон Пройшен фон и цу Либенщайн (1761 – 1863), дъщеря на фрайхер Георг Ернст Лудвиг он Пройшен фон и цу Либенщайн (1727 – 1794), президент в Диленбург, и Маргарета Луиза Бютнер.

Те имат децата:

• Анета фон Вицлебен (1783 – 1857), омъжена 1808 г. в Касел с политика и поет Антон фон Харденберг (1780 – 1825), по-малък брат на Новалис
• Ернестина фон Вицлебен (1784 – 1863), омъжена 1804 г. с юриста Карл Хартвиг Грегор фон Мойзебах († 1847)
• Каролина фон Вицлебен (1787 – 1860), омъжена 1820 г. в Обервидерщет за чичо си Георг Хартман фон Вицлебен (1766 – 1841)
• Фридрих фон Вицлебен (1790 – 1858), госпорад на Вайделсхоф, хесенски „обер-форстмайстер“, женен с Шарлота фон Баумбах (1788 – 1847)
• Карл фон Вицлебен (1794 – 1825), камерхер и главен съдебен съветник, женен с фрайин София Шенк цу Швайнсберг (1796 – 1873)

Произведения

• Die Direction des Forstwesens setzt staatswissenschaftliche Kenntnisse und gehörige Landeskunde voraus; aus der Siegen'schen Köhlerei-Verfassung erläutert. In: Moser'sches Forstarchiv, Band 7, 1791.
• Ueber die rechte Behandlung der Rothbuchen-Hoch-oder Saamen-Waldung, vorzüglich über die Bewirthschaftung pfleglich erzogner, gut und geschlossen stehender, vormals bereits regelmäßig behandelter Buchwaldungen, 1795, 1805.
• Ueber Baumschulen und Pflanzungen, 1796.
• Beiträge zur Holzcultur, 1797, 2. Auflage 1800.
• Abhandlung über einige noch nicht genug erkannte und beherzigte Ursachen des Holzmangels, 1800.
• Aufsätze, die schwerpunktmäßig das praktische Forstwesen betreffen. Diese wurden in den Jahrgängen 1794 – 1806 des Taschenbuchs für Forst-und Jagdfreunde von Ludwig von Wildungen abgedruckt.

Литература

• Friedrich Wilhelm Strieder: Grundlage zu einer Hessischen Gelehrten-und Schriftsteller-Geschichte. Hrsg. von Karl Wilhelm Justi, 17. Band, 1819, S. 197.
• Allgemeine Forst-und Jagd-Zeitung, 1847, S. 195 (Biographie).
• Carl Fraas: Geschichte der Landbau-und Forstwissenschaft, Cotta, München 1865, S. 557 und 566.
• August Bernhardt: Geschichte des Waldeigenthums, der Waldwirthschaft und Forstwissenschaft in Deutschland, Springer, Berlin 1872 – 1875, Band 2, S. 271, Bemerkung 70, S. 292, 295, 330, 386, 397; Band 3, S. 89, Bemerkung 112.
• Adolf Tilmann: Statistische Beschreibung des Regierungsbezirks Wiesbaden, 2. Heft, Wiesbaden 1876, S. 18.
• Karl Friedrich Roth: Geschichte des Forst-und Jagdwesens in Deutschland, Wiegandt, Hempel & Parey, Berlin 1879, S. 620.
• Richard Heß (Forstwissenschaftler): Lebensbilder hervorragender Forstmänner und um das Forstwesen verdienter Mathematiker, Naturforscher und Nationalökonomen, Parey, Berlin 1885, S. 417.
• Richard Heß: Witzleben, Friedrich Ludwig Freiherr von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 671 – 675.

Външни препратки

• Witzleben, Friedrich Ludwig von. Hessische Biografie. In: Landesgeschichtliches Informationssystem Hessen (LAGIS).