Фридрих IV (Мьорс)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих IV.

Фридрих IV фон Мьорс (на немски: Friedrich IV von Mörs; * ок. 1375; † 11 юли 1448) е от 1399 до 1418 г. граф на Графство Сарверден, от 1418 г. до смъртта си на граф на Графство Мьорс.[1] От 1408 г. той е щатхалтер на Херцогство Люксембург и Графство Шини. От 1429 до 1436 г. е регент на Господство Лихтенберг.

Фридрих IV
граф на Сарверден и Мьорс
Фридрих IV фон Мьорс (Wappen- und Statutenbuch des Ordens vom Goldenen Vlies, Den Haag, KB, 76 E 10, fol. 51r)
Фридрих IV фон Мьорс (Wappen- und Statutenbuch des Ordens vom Goldenen Vlies, Den Haag, KB, 76 E 10, fol. 51r)

Роден
1380 г.
Починал
11 юли 1448 г. (68 г.)
Фридрих IV в Общомедия

Произход и управлениеРедактиране

 
Фридрих IV фон Мьорс (Wappenbuch des Ordens vom Goldenen Vlies, Paris, BNF Arsenal 4790, fol. 143)

Той е най-възрастният син на граф Фридрих III фон Мьорс (* ок. 1354; † 12 май 1417) и съпругата му графиня Валбурга фон Сарверден (* пр. 1367; † 23 октомври 1418), дъщеря на граф Йохан II фон Сарверден и Клара фон Финстинген-Бракенкопф. Майка му е сестра и наследничка на кьолнският архиепископ Фридрих III фон Сарверден († 1414), който определя Фридрих IV за наследник на графството Сарверден.

Брат е на Йохан I († 1431), Валрам († 1456), епископ на Утрехт и Мюнстер, Дитрих († 1463), архиепископ на Кьолн и епископ на Падерборн, и Хайнрих († 1450), епископ на Мюнстер и Оснабрюк.

През 1417 г. Фридрих IV наследява баща си граф Фридрих III. Той задържа графството Мьорс, а графството Сарверден дава през 1418 г. на по-малкия си брат Йохан I.[2]

Фридрих започва служба при херцога на Бургундия и е изпращан на дипломатически мисии в Европа. На 30 ноември 1431 г. херцог Филип Добрия му дава ордена на Златното руно (Diplom Nr. 26). От 1439 до 1443 г. той е хауптман на Херцогство Люксембург.

Фридрих IV умира на 11 юли 1448 г. и е погребан в Св. Панталеон, Кьолн.

ФамилияРедактиране

Фридрих IV се жени през 1392 г. за Енгелберта фон Клеве-Марк (* ок. 1383; † 7 декември 1458), дъщеря на Адолф III фон Марк (1334 – 1394) и Маргарета фон Юлих († 1425).[3] Чичо му архиепископ Фридрих III му подарява 10 000 гулдена. Те имат децата:[4]

ЛитератураРедактиране

  • Hans-Walter Herrmann: Geschichte der Grafschaft Saarwerden bis zum Jahre 1527. 2 Bände, Saarbrücken 1957 – 1962, zugleich Dissertation, Saarbrücken 1959
  • Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart, 1995, ISBN 3-406-39858-8.
  • Raphael de Smedt: Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3).Lang, Frankfurt am Main 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 57 – 60, Nr. 25.
  • Walter Janssen: Moers, Gf.en v., in: Lexikon des Mittelalters, Band VI, 2003, Spalte 714
  • Hermann Altgelt: Geschichte der Grafen und Herren von Moers. Düsseldorf 1845.
  • Fritz Eyer: Das Territorium der Herren von Lichtenberg 1202 – 1480. Untersuchungen über den Besitz, die Herrschaft und die Hausmachtpolitik eines oberrheinischen Herrengeschlechts = Schriften der Erwin von Steinbach-Stiftung 10. 2. Aufl. Bad Neustadt an der Saale 1985 [Nachdruck des Werks von 1938]. ISBN 3-922923-31-3, S. 33.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 168.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, Band 29, 2013, Tafel 94.

ИзточнициРедактиране

  1. Friedrich IV graf von Mörs, geneall.net
  2. Herrmann, Saarwerden, Bd. 1, S. 327ff., Urkunden Nr. 877, 878. 1418
  3. Friedrich IV, Graf von Mors & Saarwerden, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. Friedrich IV Graf von Mörs und Saarwerden, Genealogics – Leo van de Pas

Външни препраткиРедактиране