Якоб фон Лихтенберг

Якоб фон Лихтенберг (на немски: Jakob von Lichtenberg; Jakob im Bart; на френски: Jacques le Barbu); * 25 май 1416 в замък Лихтенберг в Елзас; † 5 януари 1480 в Ингвилер, Елзас) е господар на Лихтенберг в Долен Елзас, фогт на град Страсбург. Той е последният мъжки представител от род Дом Лихтенберг.

Якоб фон Лихтенберг ?
Герб на господарите на Лихтенберг от 15 век
Замък Лихтенберг

Той е големият син на Лудвиг IV фон Лихтенберг († 1434) и маркграфиня Анна фон Баден († 1421), дъщеря на маркграф Бернхард I фон Баден († 1431) и Анна фон Йотинген († 1436).

През последните пет години от живота си бащата на Лудвиг V страда от тежко психическо разстройство, поради което Якоб и брат му Лудвиг V са поставени под опеката на граф Фридрих IV фон Мьорс-Сарверден, бъдещият тъст на Якоб.

Двамата братя управляват първо заедно. От 1435 г. между двамата братя започват конфликти, което през 1440 г. става причина Лихтенберг да бъде поделен с помощта на маркграф Якоб I фон Баден.

През 1458 г. император Фридрих III издига Якоб на графу и става императорски дворцов съветник.[1] През 1466 г. Якоб отстъпва на брат си Лудвиг управлението, в замяна на което получава 1000 гулдена годишна рента. В началото на 1471 г. те се сдобряват и решават въпроса за наследството.

Якоб умира на 5 януари 1480 г. на 63 години и е погребан в църквата Св. Якоб в Райпертсвилер.

Той е наследен от племенниците му Елизабет фон Лихтенберг (1444 – 1495) и Анна фон Лихтенберг (1442 – 1474).

ФамилияРедактиране

Якоб е сгоден като млад и се жени на 3 април 1426 г. за Валбурга (Валбургис) фон Мьорс-Сарверден († 1459), дъщеря на граф Фридрих IV фон Мьорс и Енгелберта фон Клеве-Марк († 1458), дъщеря на Адолф III фон Марк (1334 – 1394) и Маргарета фон Юлих († 1425).[2]. Бракът е бездетен.[3] Валбурга се омъжва втори път на 22 януари 1437 г. за Вилхелм от Егмонт (1412 – 1483), син на Ян II от Егмонт († 1451) (Дом Егмонт).

 
Барбара фон Отенхайм.

Якоб е известен с метресата си Барбара (Бербел) фон Отенхайм (1430 – 1484). Те имат две деца, които умират малки.

ЛитератураРедактиране

  • Henri Helmut Aemig: Lichtenberg – die Burg und die Grafschaft. Chronologische Übersicht, Hinweise auf Wissens-und Sehenswertes. Straßburg 1993, ISBN 2-903850-08-9, bes. S. 20 – 24.
  • Fritz Eyer: Das Territorium der Herren von Lichtenberg. Rhenus, Straßburg 1938 (Neudruck Pfaehler, Bad Neustadt a.d.S. 1985), ISBN 3-922923-31-3, bes. S. 33 – 37.
  • Georges Livet, Francis Rapp: Histoire de Strasbourg des origines à nos jours. 2. Strasbourg des grandes invasions au 16e siècle. Strasbourg, 1981, ISBN 2-7165-0041-X, S. 581 – 583.
  • Fried Lübbecke: Hanau. Stadt und Grafschaft. Köln 1951 S.61f.
  • Peter Karl Weber: Lichtenberg. Eine elsässische Herrschaft auf dem Weg zum Territorialstaat. Guderjahn, Heidelberg 1993.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). XI 73

ИзточнициРедактиране

  1. Fritz Eyer. Das Territorium der Herren von Lichtenberg. Rhenus, Straßburg 1938 (reprinted Pfaehler, Bad Neustadt an der Saale, 1985. ISBN 3-922923-31-3. с. 21, 33 – 37.
  2. Jakob von Lichtenberg, Genealogics – Leo van de Pas
  3. Jakob v. Lichtenberg, ww-person