Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Гагарин.

Фьодор Фьодорович Гагарин (на руски: Фёдор Фёдорович Гагарин) е руски княз, генерал-майор.

Фьодор Гагарин
Руски княз и генерал-майор
руски офицер
руски офицер

Роден
1786 г.
Починал
Фьодор Гагарин в Общомедия

БиографияРедактиране

Фьодор Гагарин е роден през 1786 г. в Санкт Петербург в семейството на генерал-майор княз Фьодор Сергеевич Гагарин. По семейна традиция се посвещава на военното поприще и постъпва на служба в Руската императорска армия. Служи като портупей-прапоршчик в Лейбгвардейския семьоновски полк (1804).

Участва във войната на третата и четвъртата антинаполеоновски коалиции срещу Франция (1805-1807). Корнет в Кавалергардския полк. За битката при Аустерлиц (1805) е произведен в първо офицерско звание прапоршчик (1805). В състава на лейбгвардейския Кирасирски полк се бие храбро в битките при Прейсиш-Ейлау, Хайлсберг и Фридланд (1807).

В Руско-персийската война от 1804-1813 г. се проявява при щурма на Ереван (1808).

Участва в Руско-турската война (1806 – 1812). Отличава се в състава на отряда на генерал-майор Михаил Воронцов при превземането на Ловеч. Награден е със златно оръжие „За храброст“.

В отразяването на нападението на Наполеон Бонапарт срещу Русия е адютант на генерала от пехотата Пьотър Багратион, а по-късно е преведен в Павлоградския хусарски полк (1812).

Участва във войната на шестата антинаполеоновска коалиция срещу Франция (1813-1814). Проявява се в битките при Дрезден, Кулм и Девентер (1813). Награден е с орден „Свети Георги“ IV степен. Назначен е за командир на 1-ви Башкирски полк. За кратко попада в плен при щурма на Реймс (1814).

След войната е командир на Тирасполския конно-егерски полк (1815), Оренбургския улански полк (1817), Гродненския хусарски полк (1819) и Клястицкия полк (1824).

На 13 януари 1825 г. е арестуван по подозрение за принадлежност към тайното декабристко „Военно общество“, много от членовете на което се включват в Декабристкото въстание (1825) След една година е освободен.

Повишен е във военно звание генерал-майор от 6 декември 1827 г. Участва в потушаването на Полското въстание (1830-1831). Командир на 1-ва бригада от 2-ра егерска дивизия (1833). Има репутация на храбър кавалерист и чудак, който се държи приятелски с подчинените му офицери. Умира на 6 септември 1863 г. в Москва.

ИзточнициРедактиране

  • Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806-1812, 1828-1829. Инфовижън, Ловеч, 2017, с. 75.

Външни препраткиРедактиране