Хабомаи
Хабомаи (на японски: 歯舞群島 – „Плоски острови“)[1][2] е японското[3] е името на група острови в северозападната част на Тихия океан от групата на Малката Курилска верига. Съветската[4][5][6][7] и руската[8] картография[3] включват към тях и остров Шикотан.[3] Към групата Хабомаи се отнасят островите Полонски, Осколки, Зелени, Демин, Юрий, Анучин, Танфилиев и редица по-малки. Отделени са чрез Съветския пролив от остров Хокайдо. Имат обща площ от 100 km2.
| Архипелаг Хабомаи | |
 Островите от архипелага Хабомаи, сателитна снимка | |
 | |
| Местоположение | Малка Курилска верига |
|---|---|
| Страна |  Русия |
| Адм. единица | Южнокурилски район |
| Акватория | Тихия океан |
| Площ | ±100 km² |
  Местоположение в Русия | |
| Архипелаг Хабомаи в Общомедия | |
Етимология и използването на името
редактиранеОбщото японско название на групата острови произлиза от старото административно-териториално деление на Япония[3]: до 1 април 1959 г. формално е съществувал окръг Хабомаи.
В последните години в руското общество се води дебат за допустимостта на използването на името „Хабомаи“ на руски език. В постановление на Сахалинската областна дума от 18 февруари 1999 г. е отбелязано, че името Хабомаи е използвано в редица руско-японски споразумения от 1998 г., което е довело до широкото използване на това име в руските средства за масова информация. В постановлението се обръща внимание към писмото на Междуведомствената комисия по географски имена на Руската федерация (МВК N 2257 от 1 октомври 1997 г.), както и на изискванията на чл. 8 и 11 от Федералния закон „За имената на географските обекти“ N 152-ФЗ от 18 декември 1997 година. Основавайки се на тези документи, Сахалинската областна дума:
- смята за неприемливо използването на този вид японски географски имена в руските официални документи и медии;
- предлага да се извършат съответните промени в руско-японските договори от 1998 г.[9]
Отговаряйки на подобен вид критика, министърът на външните работи на Русия Игор Иванов обяснява, че името „Хабомаи“ е използвано „... в Съвместната декларация на СССР и Япония от 19 октомври 1956 г., която е ратифицирана от Върховния Съвет на СССР, и е действащ международен договор. Тъй като международните договори имат приоритет пред националното законодателство, името „Хабомаи“ впоследствие е използвано многократно в официалните руско-японски документи“[10]
През лятото на 2006 г. информационната агенция „Sakh.com“ разказва за ситуация, при която използването на името „Хабомаи“ на уебсайта ѝ е признато за административно нарушение, за което на собственика на сайта е наложена глоба в размер на 30 минимални работни заплати (тогава около 3000 рубли).[11]
Описание
редактиранеОстровите са простират в линия, успоредна на Голямата Курилска верига, на 48 km южно от нея. Проливите между островите са плитки и изпълнени с рифове и подводни скали. Силните приливни течения и устойчивите гъсти мъгли ги правят изключително опасни за мореплаване.
Повечето от островите са ниски. Ландшафтът е от пустинен, скалист или ливаден тип; гори не се срещат, за сметка на храсти, гъсталаци и блата. Групата от острови се характеризира с влажен морски климат с прохладно лято и мека зима. Съдейки по наблюдения върху размножителния период на някои гризачи, който продължава до ноември, климатът на островите Хабомаи е по-мек, отколкото на Кунашир.[12]
На островите не живее цивилно население – има само само руски граничари[13].
Архипелагът Хабомаи, заедно с островите Кунашир, Итуруп и Шикотан, е предмет на териториален спор между Русия и Япония.[14][15][16]
Списък на островите
редактиране- Остров Полонски (на японски: 多楽島 тараку-то:)
- Скала Чайка
- Острови Осколки
- Скала Кира
- Скала Пещерна (Канакусо)
- Лисичи острови (Тодо)
- Скала Платно (Хококи)
- Острови Шишки (Кабуто)
- Скала Свещ (Росоку)
- Остров Зелени (на японски: 志発島 сибоцу-то:)
- Остров Дьомин (на японски: 春苅島 харукари-то:)
- Остров Юрий (на японски: 勇留島 ю:ри-то:)
- Остров Анучин (на японски: 秋勇留島 акию:ри-то:)
- Скала Удивителна (Ханаре)
- Остров Танфилиев (на японски: 水晶島 суйсьо:-дзима)
- Банка Опасна
- Остров Стражеви (на японски: 萌茂尻島 хоемосири-то:)
- Остров Рифов (на японски: オドケ島 одоке-сима)
- Остров Сигнални (на японски: 貝殻島 кайгара-дзима)
Източници
редактиране- ↑ Пономарев С. А. Что такое „северные территории“? // // Интернет-газета „Столетие“, 07.11.2007. Посетен на 21 септември 2015.
- ↑ Адашова Т.А. Южные Курилы – геополитическое пространство России Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Электронная версия газеты „География“
- ↑ а б в г Пономарев С. А. Советско-японская Декларация 1956 года и проблемы национальной безопасности Российской Федерации. Губернские ведомости (Южно-Сахалинск). 19 сентября 2001. стр. 176:
„В действителност Хабомаи, на първо място, е името на село на остров Хокайдо – едноименния общински център и, на второ място, обединяващото японско име на групата от малки острови, получено от старото административно деление на Япония. В руската картография тези острови са част от Малката Курилска верига, в която влизат заедно с по-големия остров Шикотан.“
[…]
„Зад навлязлото в националното самосъзнание чужестранно име Хабомаи се крият около 20 острова и скали, които имат собствени руски имена.“ - ↑ Атлас СССР. Главное управление геодезии и картографии при Совете Министров СССР. М. 1990л стр. 76
- ↑ Богатиков О. А. Океанический магматизм: эволюция, геологическая корреляция. Институт геологии рудных месторождений, петрографии, минералогии и геохимии АН СССР, Академия наук СССР. Петрографический комитет. М. Издателство Наука. 1986 г. страници 186
- ↑ Баркалов В. Ю., Харкевич С. С. Растительный мир высокогорных экосистем СССР: сборник научных трудов. Биолого-почвенный институт (Академия наук СССР), Всесоюзное ботаническое общество, Научный совет по проблеме „Биологические основы рационального использования, преобразования и охраны растительного мира“ (Академия наук СССР). Дальневосточное отделение. Владивосток. 1986 г. страници 159
- ↑ Михайлов Н. Н. Моя Россия. М. Издателство Советская Россия. 1971 г. страници 232
- ↑ Япония:
„По въпроса за определянето на границите, Токио официално се е отказал от провежданата някога политика на „привързване“ на двустранните отношения с разрешаването на териториалния въпрос, но не пропуска възможността да подчертае, че „изграждането на стратегическо партньорство с Русия на основата на истинско доверие, е възможно само при едновременните действия към разрешаването на териториалния въпрос“ на базата на известната японска позиция (признаването от Русия на японския суверенитет над южнокурилските острови Итуруп и Кунашир, както и Малката Курилска верига – остров Шикотан и групата острови Хабомаи.)“.
- ↑ «Об использовании российских названий географических объектов на Курильских островах» Архив на оригинала от 2012-01-20 в Wayback Machine.. Постановление Сахалинской областной думы 18 февраля 1999 № 16/4/52-2].
- ↑ Игор Иванов Россия должна быть активна в АТР. // Независимая газета (23.02.1999).
- ↑ Крапивина Н. Стереть Хабомаи – 2
- ↑ Мелкие млекопитающие южных курильских островов Архив на оригинала от 2017-03-10 в Wayback Machine. // DisCollection.ru
- ↑ Страноведение: Южные Курилы или северные территории?
- ↑ — японская декларация 1956 года Советско – японская декларация 1956 года
- ↑ Токийская декларация о российско-японских отношениях, архив на оригинала от 27 септември 2010, https://web.archive.org/web/20100927051028/http://www.embjapan.ru/docs-new1.phtml, посетен на 6 ноември 2016
- ↑ Иркутское заявление Президента Российской Федерации и Премьер-министра Японии о дальнейшем продолжении переговоров по проблеме мирного договора
