Хабсбургска Нидерландия
Хабсбургска Нидерландия (на френски: Pays-Bas des Habsbourg; на нидерландски: Habsburgse Nederlanden) е общо наименование на феодите на Свещената Римска империя в Нидерландия, контролирани от Хабсбургите.
Хабсбургска Нидерландия | |
— лична уния на владения на Империята — | |
1482 – 1795 | |
Хабсбургска Нидерландия (в оранжево) през 1548 – 1585 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Брюксел |
Форма на управление | Монархия |
Династия | Хабсбург |
Владетел | |
1482 – 1506 | Филип Хубави (първи) |
1792 – 1795 | Франц II (последен) |
Стадхаудер | |
1504 – 1507 | Гийом дьо Крой (първи) |
1793 – 1794 | Карл Австрийски (последен) |
История | Ново време |
| |
Днес част от | Нидерландия Белгия Люксембург Франция Германия |
Хабсбургска Нидерландия в Общомедия |
Тези феоди, известни като Седемнадесетте провинции, през XIV-XV век са обединени чрез лична уния от херцозите на Бургундия (вижте Бургундска Нидерландия), а през 1482 година преминават по наследство към Хабсбургите. През следващите столетия областта се контролира от различни клонове на династията и е известна също като Испанска Нидерландия през 1556 – 1715 година и Австрийска Нидерландия през 1715 – 1795 година. През 1581 година в северната част на Хабсбургска Нидерландия се образуват Съединените провинции, а останалата територия на страната на няколко стъпки, завършили през 1795 година, е присъединена към Франция.