Отваря главното меню

Карл Австрийски

ерцхерцог на Австрия

Карл Лудвиг Йохан Йозеф Лаурентиус Австрийски, Херцог на Тешен (на немски: Erzherzog Carl Ludwig Johann Joseph Laurentius von Österreich, Herzog von Teschen; * 5 септември 1771, Флоренция, Италия – † 30 април 1847, Виена, е австрийски ерцхерцог и херцог на Тешен, знаменит пълководец, син на император Леополд ІІ, 54-ти Велик магистър на Тевтонския орден. Властта над Тешенското херцогство наследява от дядо си, принц Алберт Саксонски, син на полския крал Август III, през 1822 г. Родоначалник на тешенския клон на Хабсбургската династия.[1]

Карл Австрийски
Херцог на Тешен
Лични данни
Управление 1822 – 1847
Други титли Щатхалтер на Австрийска Нидерландия
Велик магистър на Тевтонския орден
Роден
Починал
Предшественик Алберт Саксонски
Наследник Албрехт Австрийски
Семейство
Династия Хабсбург-Лотарингия
Баща Леополд ІІ
Майка Мария-Луиза Испанска
Брак Хенриета фон Насау-Вайлбург
Герб Wien Heldenplatz Erzherzog-Karl-Denkmal Wappen.jpg
Карл Австрийски в Общомедия
Карл Австрийски
ерцхерцог на Австрия
Johann Peter Krafft 003.jpg
Ерцхерцог Карл в битката при Асперн

Звание 1809   Генерал на армиите
Години на служба 1792 – 1822
Служил на
Хабсбургска монархия
Хабсбургска монархия
Битки/войни Войни на Първата, Втората и Петата коалиция АлденховенНеервинденЖемапФльорюсАмбергВюрцбургОстрахЩокахЦюрихХоенлинденКалдиероЛандсхутАбенсбергЕкмюлАспернВаграм
Награди Орден на Златното руноВелик магистър и Кавалер на Големия тевтонски кръстГолям кръст на Военния орден на Мария ТерезаОрден на Светия апостол Андрей ПървозваниОрден Сан Дженаро

Роден
Починал
Карл Австрийски в Общомедия

Военна кариераРедактиране

Своите бойни умения Карл показва още в началото на революционните войни, през 1792 г. и през 1796 г. командва Рейнската армия и действа успешно срещу французите. След загубите на австрийската армия в Италия той оглавява остатъка от тамошната армия, без да успее да овладее положението и скоро походът завършва с Леобенското примирие. Във войната от 1799 г. предвожда австрийците по поречието на река Лех и след победата при Щоках принуждава маршал Журдан да остъпи по Рейн. По-късните му успехи му осигуряват място в Придворния военен съвет.

През 1800 г., след австрийските поражения при Маренго и Хоенлинден, Карл се съгласява да командва разбитата армия. Той провежда успешно отстъпление и подписва примирие с французите, на което се основава Люневилския договор. През 1801 г. вече е председател на Придворния Хофкригсрат, но неговите реформи в австрийската военна система не успяват да изкоренят старите обичаи и духът на съсловността в армията. През 1805 г., командвайки войските в Италия, се сражава при Калдиеро. През 1809 г., в началото на новата война с Наполеон, Карл е предводител на всички австрийски войски, но се смята, че неговият успех винаги е бил възпрепятстван от недостатъчните му твърдост и решителност. Винаги опитващ да постави братята си като предводители на отделните войскови, докато всички те са под негово командване Карл си навлича неодобрение в дворцовите среди. Победата му при Асперн все пак доказва способността му да надделее над наполеоновата войска, а след загубата при Ваграм водените от него австрийци отстъпили бързо и изкусно.

В походите от 1813 – 1814 г. Карл не участва.

СемействоРедактиране

СъчиненияРедактиране

Историческите съчинения на Карл са много ценни за военната литература. Недостатъкът на дидактическите му книги на военна тема е натрапчивата им едностранчивост. От неговите съчинения най-важни са:

  • „Grunds ä tze der Strategie“ (описание на похода от 1796 г.);
  • „Geschichte des Feldzuges v. 1799 in Deutschland u. in der Schweiz“.

По-голямата част от монографиите му са отпечатани в австрийския военен вестник под буква С.

ИзточнициРедактиране