Хаим Оливер

български писател, сценарист и журналист

Хаим Давид Оливер е български писател, публицист, сценарист и журналист. Известен като автор на детско-юношески приключенски и фантастични произведения.

Хаим Оливер
български писател, сценарист и журналист
Роден
Хаим Давид Оливер
Починал
7 август 1986 г. (68 г.)
Националност България
Работилжурналист, сценарист
Литература
Жанровеповест, роман, сценарий
Известни творби„Федерация на династронавтите“ (1963)
„Фалшификаторът от Черния кос“ (1969)
Уебсайт

Биография

редактиране

Хаим Оливер (Оли) е роден в Кюстендил на 8 януари 1918 г. Учи икономика, музика и журналистика, завършва френски колеж в София през 1936 г. Следващите две години учи едновременно външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано в същия град. От 1938 г. се заема с нелегална забранена дейност на територията на Третия Райх. Продължава участието си в революционното движение и след завръщането си в България. Хаим Оливер два пъти е съден от военен съд. През 1941 г. Оливер е арестуван и затворен, а след това изпратен в трудов лагер, откъдето успява да избяга и да се присъедини към партизански отряд. Участник в последната фаза на Втората световна война.

След войната е кореспондент на различни вестници и в радиото. През 1959 г. завършва журналистическа школа в София.

Умира на 7 август 1986 г.

Творчество

редактиране

Автор е на редица нефантастични творби и сценарии за филми (игрални, научнопопулярни и анимационни). Лауреат на комунистически награди. В научната фантастика дебютира с детската повест „Великият поход на династронавтите“ (1966 г.), екранизирана през 1984 г. като „Федерация на династронавтите‎“.

Библиография

редактиране
  • Часът на надеждата. София: Профиздат, 1957, 322 с.
  • Федерация на династронавтите (с илюстрации на Борис Димовски). София: Народна младеж, 1963, 171 с.
  • Великият поход на династронавтите (с илюстрации на Борис Димовски). София: Народна младеж, 1964, 204 с.
  • Комети. София: Български писател, 1965, 332 с.
  • Ние, спасените (Или как евреите в България бяха изтръгнати от лагерите на смъртта). София: Издателство за литература на чужди взици, 1967, 183 с.
  • Хелиополис (с илюстрации на Васил Иванов). София: Народна младеж, 1968, 286 с.
  • Фалшификаторът от Черния кос. София: Народна младеж, 1969, 389 с.
    • Фалшификаторът от Черния кос. София: Народна младеж, 1984, 312 с.
  • Пратеникът от Елсинор. София: Народна младеж, 1974, 208 с.
  • Гол от засада. София: Медицина и физкултура, 1973, 184 с.
  • Рицарят на Бялата дама. София: Медицина и физкултура, 1975, 201 с.
  • Часът на невидимите. София: Народна младеж, 1979, 196 с.
  • Енерган 22. София: Отечество, 1981, 416 с.
  • Оперната война. София: Музика, 1982, 360 с.
  • Как станах кинозвезда (Не чак толкова смешен роман за деца и юноши, а може и за техните родители) (с илюстрации на Борис Димовски). София: Отечество, 1985, 199 с.
  • Роман за един пияница. 2017.

Сценарии за филми

редактиране

Външни препратки

редактиране