Анжел Вагенщайн

български режисьор, сценарист и писател
Вижте пояснителната страница за други личности с името Вагенщайн.

Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е български режисьор, сценарист, писател, общественик, народен представител и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Анжел Вагенщайн
български писател и сценарист
Роден
Анжел Раймонд Вагенщайн
Починал
29 юни 2023 г. (100 г.)
Учил вНационален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Литература
Периодот 1951 г. до 1998 г.
Жанровероман
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творби„Сбогом, Шанхай“
„Петокнижие Исаково“
„Далеч от Толедо“
НаградиДимитровска награда (1986)
„Alberto Benveniste“ (2003)
Награда за европейска литература „Жан Моне“ (2004)
Adei Wizo (2010)
Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2013)
Политика
Депутат
VII ВНС   
Семейство
ДецаРаймонд и Пламен - оператор
Подпис
Уебсайт
Анжел Вагенщайн в Общомедия

Биография Редактиране

Произход и младежки години Редактиране

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.

Участие в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Редактиране

Включва се активно в дейността на антифашистка бойна група.[1] По Закона за защита на държавата е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по Закона за защита на държавата през 1944 година. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Творческа кариера Редактиране

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан.[2] Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.[3]

През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.

Обществена работа в края на 80-те години и след това Редактиране

Семейство Редактиране

Женен, има двама синове – Раймонд и Пламен.

Награди и номинации Редактиране

Противоречия Редактиране

По време на студентската окупация на Софийския университет през ноември 2013 година Вагенщайн публикува „Писмо до непознат студент“, в което заявява своето твърдение, че студентите са употребени от политическите противници на правителството на Пламен Орешарски.[13] Възмущение от писмото изразява журналистът Мартин Карбовски.[14]

След обявяването на Анжел Вагенщайн като носител на Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 година, земеделският лидер и депутат в три поредни парламента (XXXVII, XXXVIII и XXXIX НС) Моньо Христов заявява, че Вагенщайн е един от моралните убийци на земеделеца Никола Петков и не бива да бъде носител на престижната награда. Според Христов в края на 40-те години, когато Никола Петков е арестуван и е предстояло дело срещу него, Вагенщайн по поръчка на БКП е снимал филми за Никола Петков, в които е злепоставял земеделеца. В кинопрегледи от 1947 и 1948 година Вагенщайн е показвал богатата къща, в която е живеел Никола Петков, колосаните яки на фрака му и английските пури, които е пушел, от което правел извода, че Петков е английски шпионин. Моньо Христов допълва, че Анжел Вагенщайн е човекът, който въпреки че е евреин, не признавал, че българският народ е спомогнал за спасяването на българските евреи, за чието оцеляване били задължени на Тодор Живков.[15] Помолен в интервю за коментар относно отправените му обвинения, Вагенщайн ги определя като „смехотворна клюка“ и посочва, че по времето на процеса срещу Никола Петков (1947 година) все още дори не е бил постъпил като студент по кинодраматургия и не е имал никакви знания и умения в сферата на кинематографията, така че при най-добро желание не би могъл да снима кинопрегледи.[16]

Библиография Редактиране

Проза Редактиране

  • Петокнижие Исааково – 1998
  • Далеч от Толедо – 2002
  • Три сценария /Звезди. Звезди в косите, сълзи в очите. Борис Първи/ – 2002
  • Сбогом, Шанхай – 2004
  • Преди края на света. Драскулки от неолита. С., Колибри, 2011.
  • Серенада за балканска гайда – 2015
  • Съновидение за св. Борис I – 2015
  • Отвъд стените. Разкази и новели – 2021

За деца Редактиране

  • Приказка за Ла Минор – 2014

Избрана филмография Редактиране

Бележки Редактиране

  1. Илиева, Екатерина. Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона. // e-vestnik.bg. e-vestnik.bg, 2007. Посетен на 15 януари 2016.
  2. Festival de Cannes: Stars. // festival-cannes.com. Посетен на 15 февруари 2009. ((en))
  3. Berlinale 1980: Juries. // berlinale.de. Посетен на 15 август 2010. ((en))
  4. Кратка биография на Анжел Вагенщайн Архив на оригинала от 2016-01-23 в Wayback Machine., omda.bg.
  5. „Les lauréats depuis 1995“ Архив на оригинала от 2013-12-06 в Wayback Machine., litteratures-europeennes.com. ((fr))
  6. „Шестте романа, номинирани в конкурса „Български роман на годината“ за голямата награда Вик за 2005“, сайт на Наградата за роман на годината Вик.
  7. „Palmares“ Архив на оригинала от 2015-02-01 в Wayback Machine., Adei Wizo – сайт на Международната женска ционистка организация. ((it))
  8. „Adei Wizo premia Angel Wagenstein“, moked.it. ((it))
  9. „Les lauréats du Prix littéraire“, сайт на Центъра „Alberto Benveniste“. ((fr))
  10. Указ № 52 от 17 февруари 2003 г. Обн. ДВ. бр.19 от 28 февруари 2003 г.
  11. Анжел Вагенщайн е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 г. // Министерски съвет, 1 ноември 2013. Посетен на 2 ноември 2013. Архив на оригинала от 2017-06-25 в Wayback Machine.
  12. „Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса дейли“, 20 май 2014 г.
  13. Анжел Вагенщайн, „Писмо до един непознат студент“, в. „Дума“, бр. 266, 15 ноември 2013 г.
  14. Мартин Карбовски, „Още едно шибано писмо до студентите“, Lentata.com, 15 ноември 2013 г.
  15. Нели Нейкова, „Анжел Вагенщайн да върне наградата „Св. Паисий Хилендарски“, Starazagora.utre.bg, 15 ноември 2013 г.
  16. „Анжел Вагенщайн: Комунизмът е като мелодия, остава, дори да бъркаме текста“, интервю на Велиана Христова и Боян Бойчев, в-к „Дума“, бр. 201, 13 октомври 2017 г.

Външни препратки Редактиране