Анжел Вагенщайн
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Вагенщайн.
Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е български режисьор, сценарист, писател, общественик, народен представител и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.
| Анжел Вагенщайн | |
|---|---|
| български писател и сценарист | |
 | |
| Роден | Анжел Раймонд Вагенщайн
17 октомври 1922 г.
|
| Починал | |
| Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Литература | |
| Период | от 1951 г. до 1998 г. |
| Жанрове | роман |
| Направление | социалистически реализъм |
| Известни творби | „Сбогом, Шанхай“ „Петокнижие Исаково“ „Далеч от Толедо“ |
| Награди | Димитровска награда (1986) „Alberto Benveniste“ (2003) Награда за европейска литература „Жан Моне“ (2004) Adei Wizo (2010) Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2013) |
| Политика | |
| Депутат | |
| VII ВНС | |
| Семейство | |
| Деца | Раймонд и Пламен - оператор |
| Подпис | .jpg){kind=small} |
| Уебсайт | |
| Анжел Вагенщайн в Общомедия | |
Биография Редактиране
Произход и младежки години Редактиране
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.
Участие в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Редактиране
Включва се активно в дейността на антифашистка бойна група.[1] По Закона за защита на държавата е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по Закона за защита на държавата през 1944 година. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.
Творческа кариера Редактиране
Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан.[2] Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.[3]
През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.
Обществена работа в края на 80-те години и след това Редактиране
- Член е на Комитета за защита на Русе[4];
- Един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.;
- Участник в Кръглата маса от страна на БСП;
- Народен представител в VII велико народно събрание от листата на БСП (1990 – 1991).
Семейство Редактиране
Награди и номинации Редактиране
- Носител на френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“
- Романът „Сбогом, Шанхай“ става носител на Наградата за европейска литература Жан Моне (2004)[5] и е номиниран за Наградата за роман на годината ВИК за 2004 г.[6] и за международната литературна награда на Haus der Kulturen в Берлин.
- Романът „Петокнижие Исаково“ получава Награда „Христо Ботев“ за 1998 г. и Литературната награда Adei Wizo (2010)[7][8].
- Романът „Далеч от Толедо“ получава Годишната награда на Съюза на българските писатели за 2002 г. и Годишната награда „Alberto Benveniste“ за 2003 г.[9]
- През 2003 г. Анжел Вагенщайн е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[10]
- Отличен от Министър-председателя на България Пламен Орешарски с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2013)[11]
- По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.[12]
Противоречия Редактиране
По време на студентската окупация на Софийския университет през ноември 2013 година Вагенщайн публикува „Писмо до непознат студент“, в което заявява своето твърдение, че студентите са употребени от политическите противници на правителството на Пламен Орешарски.[13] Възмущение от писмото изразява журналистът Мартин Карбовски.[14]
След обявяването на Анжел Вагенщайн като носител на Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 година, земеделският лидер и депутат в три поредни парламента (XXXVII, XXXVIII и XXXIX НС) Моньо Христов заявява, че Вагенщайн е един от моралните убийци на земеделеца Никола Петков и не бива да бъде носител на престижната награда. Според Христов в края на 40-те години, когато Никола Петков е арестуван и е предстояло дело срещу него, Вагенщайн по поръчка на БКП е снимал филми за Никола Петков, в които е злепоставял земеделеца. В кинопрегледи от 1947 и 1948 година Вагенщайн е показвал богатата къща, в която е живеел Никола Петков, колосаните яки на фрака му и английските пури, които е пушел, от което правел извода, че Петков е английски шпионин. Моньо Христов допълва, че Анжел Вагенщайн е човекът, който въпреки че е евреин, не признавал, че българският народ е спомогнал за спасяването на българските евреи, за чието оцеляване били задължени на Тодор Живков.[15] Помолен в интервю за коментар относно отправените му обвинения, Вагенщайн ги определя като „смехотворна клюка“ и посочва, че по времето на процеса срещу Никола Петков (1947 година) все още дори не е бил постъпил като студент по кинодраматургия и не е имал никакви знания и умения в сферата на кинематографията, така че при най-добро желание не би могъл да снима кинопрегледи.[16]
Библиография Редактиране
Проза Редактиране
- Петокнижие Исааково – 1998
- Далеч от Толедо – 2002
- Три сценария /Звезди. Звезди в косите, сълзи в очите. Борис Първи/ – 2002
- Сбогом, Шанхай – 2004
- Преди края на света. Драскулки от неолита. С., Колибри, 2011.
- Серенада за балканска гайда – 2015
- Съновидение за св. Борис I – 2015
- Отвъд стените. Разкази и новели – 2021
За деца Редактиране
- Приказка за Ла Минор – 2014
Избрана филмография Редактиране
- 1951: Тревога – реж. Захари Жандов (заедно с Орлин Василев)
- 1952: Наша земя – реж. Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев
- 1954: Септемврийци – реж. Захари Жандов
- 1956: Две победи – реж. Борислав Шаралиев
- 1958: Законът на морето – реж. Яким Якимов
- 1958: Ребро Адамово – реж. Антон Маринович
- 1959: Звезди – реж. Конрад Волф
- 1962: Двама под небето – реж. Борислав Шаралиев
- 1965: Chronik eines Mordes – реж. Йо Хаслер
- 1966: Der kleine Prinz (TV) – реж. Конрад Волф
- 1968: Heimlichkeiten – реж. Волфганг Шауте
- 1970: Езоп – реж. Рангел Вълчанов
- 1971: Goya – oder der arge Weg der Erkenntnis – реж. Конрад Волф
- 1972: Eolomea – реж. Херман Чоше
- 1976: Допълнение към Закона за защита на държавата – реж. Людмил Стайков
- 1977: Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
- 1985: Борис I – реж. Борислав Шаралиев
- 1985: Мъгливи брегове (реж. Юлий Карасик) – (заедно с Будимир Металников)
- 1996: Shanghai 1937 (TV) – реж. Петер Пацак
Бележки Редактиране
- ↑ Илиева, Екатерина. Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона. // e-vestnik.bg. e-vestnik.bg, 2007. Посетен на 15 януари 2016.
- ↑ Festival de Cannes: Stars. // festival-cannes.com. Посетен на 15 февруари 2009. ((en))
- ↑ Berlinale 1980: Juries. // berlinale.de. Посетен на 15 август 2010. ((en))
- ↑ Кратка биография на Анжел Вагенщайн Архив на оригинала от 2016-01-23 в Wayback Machine., omda.bg.
- ↑ „Les lauréats depuis 1995“ Архив на оригинала от 2013-12-06 в Wayback Machine., litteratures-europeennes.com. ((fr))
- ↑ „Шестте романа, номинирани в конкурса „Български роман на годината“ за голямата награда Вик за 2005“, сайт на Наградата за роман на годината Вик.
- ↑ „Palmares“ Архив на оригинала от 2015-02-01 в Wayback Machine., Adei Wizo – сайт на Международната женска ционистка организация. ((it))
- ↑ „Adei Wizo premia Angel Wagenstein“, moked.it. ((it))
- ↑ „Les lauréats du Prix littéraire“, сайт на Центъра „Alberto Benveniste“. ((fr))
- ↑ Указ № 52 от 17 февруари 2003 г. Обн. ДВ. бр.19 от 28 февруари 2003 г.
- ↑ Анжел Вагенщайн е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 г. // Министерски съвет, 1 ноември 2013. Посетен на 2 ноември 2013. Архив на оригинала от 2017-06-25 в Wayback Machine.
- ↑ „Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса дейли“, 20 май 2014 г.
- ↑ Анжел Вагенщайн, „Писмо до един непознат студент“, в. „Дума“, бр. 266, 15 ноември 2013 г.
- ↑ Мартин Карбовски, „Още едно шибано писмо до студентите“, Lentata.com, 15 ноември 2013 г.
- ↑ Нели Нейкова, „Анжел Вагенщайн да върне наградата „Св. Паисий Хилендарски“, Starazagora.utre.bg, 15 ноември 2013 г.
- ↑ „Анжел Вагенщайн: Комунизмът е като мелодия, остава, дори да бъркаме текста“, интервю на Велиана Христова и Боян Бойчев, в-к „Дума“, бр. 201, 13 октомври 2017 г.
Външни препратки Редактиране
- От и за Анжел Вагенщайн в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Анжел Вагенщайн в
Internet Movie Database - „Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона“, интервю на Екатерина Илиева, e-vestnik.bg, 28 ноември 2007
- „Последния път, когато...: Сценаристът и писателят Анжел Вагенщайн“, сп. „Тема“, бр. 13 (388), 6 април 2009
