Хайдут Велко

хайдутин и революционер

Хайдут Велко Петров или Велко Петрович (на сръбски: Вељко Петровић или Veljko Petrović) е хайдутин и активен участник в Първото сръбско въстание.

Хайдут Велко
Вељко Петровић
хайдутин и революционер
Hajduk Veljko Petrovic.jpg
Роден
около 1780 г.
Починал
Семейство
Съпруга Чучук Стана (1813)
Хайдут Велко в Общомедия

Няма преки сведения за етническото самоопределяне на Велко Петрович, като според сърбската историография той е сърбин, а според българската - българин.[1][2]

БиографияРедактиране

Роден е през 1780 година в село Леновъц, Зайчарско. В средата на ХІХ в. съвременникът и пръв историк на сръбското въстание Леополд фон Ранке упорито го нарича не „Велко“, а „Велико“ (!) – форма, характерна за българската, а не за сръбската именна практика.[източник? (Поискан преди 53 дни)] Баща му Петър Сиренаря е бил заможен човек, притежавал хиляди овце. Брат му Милко Петрович по-късно ръководи българска чета в състава на руската армия по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.[3][4][5]

На 15 години Велко Петрович става слуга на един турчин във Видин, но скоро избягва и се присъединява към една хайдушка чета. На 23 години Велко е хайдутин от четата на Станой Главаш. През 1804 година участва във въстание, подбудено от четата на Главаш. През 1806 година заедно с четата на братя Вуличевичи се бие за Белград.

Към 1807 година Велко Петрович оглавява няколкохиляден български отряд, който почти напълно завзема Църноречката нахия и привлича българи доброволци чак от Софийско. През следващата година действа във Видинско, а през 1809 година разполага с 8 хиляди души и води партизанска война южно от Видин, предизвиквайки постоянни бунтове в тази област.[6]

През 1810 година е награден със златен руски орден за храброст. При боевете край Варварин е ранен в лявата ръка, която осакатява. През 1811 става войвода на Тимошко. През лятото на 1813 г. Велко атакува Видинската крепост с 3000 българи, но оставен сам без подкрепа от вътрешността на Сърбия е отблъснат от разположената там 16 000 турска армия, която настъпва в българските земи в Тимошко освободени от него. Войводата укрепява Неготин с шанцови окопи и кули и три седмици отблъсква успешно атаките. Заедно с него се сражават братята му Милутин и Милко, хаджи Никола Михайлов, Стоян Абраш и други български водачи. Хайдут Велко умира на 9 август 1813[7] година в тази битка с турците при Неготин.

Хайдут Велко има два брака, като втората му жена Чучук Стана му е любимата[източник? (Поискан преди 53 дни)]. По-късно тя се омъжва за известния гръцки капитан Георгакис Олимпиос. Извънредно богатата и наситена с житейски превратности биография на хайдут Велко е описана от писателя Вук Караджич.

Външни препраткиРедактиране

Българска народна песен за Хайдут Велко Петров

БележкиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Пламен Павлов, Българи участници в освобождението на Сърбия и Гърция, сп. Литературен стят, брой 40 май 2012.
  2. Кастелан, Жорж. История на Балканите XIV-XX век. София, Хермес, 2003. ISBN 9544599010. с. 273.
  3. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 227.
  4. Начало Возрождения
  5. История южных и западных славян в Новое время (конец XVIII в. – 1914 г.)
  6. Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 416.
  7. Хадук Вељко Петровић је погинуо 9. августа 1813. по новом календару, што је 28. јул по старом календару