Хайдут Велко
Хайдут Велко Петров или Велко Петрович (на сръбски: Вељко Петровић или Veljko Petrović) е български[1][2] хайдутин и активен участник в Първото сръбско въстание.
| хайдут Велко Вељко Петровић | |
|---|---|
| български хайдутин | |
 | |
| Роден |
около 1780 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Съпруга | Чучук Стана (1813) |
| хайдут Велко в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е през 1780 година в село Леновъц, Зайчарско. Баща му Петър Сиренаря е бил заможен човек, притежавал хиляди овце. Велко има двама братя – Милутин, също участник в Първото сръбско въстание, а след това сръбски чиновник в Неготин,[3] и Милко, който по-късно ръководи българска чета в състава на руската армия по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година[4][5][6] и е убит при Силистра.[3]
На 15 години Велко Петрович става слуга на един турчин във Видин, но скоро избягва и се присъединява към една хайдушка чета. На 23 години Велко е хайдутин от четата на Станой Главаш. През 1804 година участва във въстание, подбудено от четата на Главаш. През 1806 година заедно с четата на братя Вуличевичи се бие за Белград.
Към 1807 година Велко Петрович оглавява няколкохиляден български отряд, който почти напълно завзема Църноречката нахия и привлича българи доброволци чак от Софийско. През следващата година действа във Видинско, а през 1809 година разполага с 8 хиляди души и води партизанска война южно от Видин, предизвиквайки постоянни бунтове в тази област.[7]
През 1810 година е награден със златен руски орден за храброст. При боевете край Варварин е ранен в лявата ръка, която осакатява. През 1811 става войвода на Тимошко. През лятото на 1813 г. Велко атакува Видинската крепост с 3000 българи, но оставен сам без подкрепа от вътрешността на Сърбия е отблъснат от разположената там 16 000 турска армия, която настъпва в българските земи в Тимошко освободени от него. Войводата укрепява Неготин с шанцови окопи и кули и три седмици отблъсква успешно атаките. Заедно с него се сражават братята му Милутин и Милко, хаджи Никола Михайлов, Стоян Абраш и други български водачи. Хайдут Велко умира на 9 август 1813[8] година в тази битка с турците при Неготин.
Хайдут Велко има два брака, като негова втора съпруга е Чучук Стана. По-късно тя се омъжва за известния гръцки капитан Георгакис Олимпиос. Извънредно богатата и наситена с житейски превратности биография на хайдут Велко е описана от писателя Вук Караджич.
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ „Българска Енциклопедия А – Я", Издателство на БАН, гр. София, 1974 г., стр. 893
- ↑ Пламен Павлов, Българи участници в освобождението на Сърбия и Гърция, сп. Литературен стят, брой 40 май 2012.
- ↑ а б Рачева 2008, с. 32 – 44.
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 227.
- ↑ Начало Возрождения
- ↑ История южных и западных славян в Новое время (конец XVIII в. – 1914 г.)
- ↑ Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 416.
- ↑ Хадук Вељко Петровић је погинуо 9. августа 1813. по новом календару, што је 28. јул по старом календару, архив на оригинала от 30 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080730024902/http://www.muzej.mod.gov.yu/izlozbe/licnosti/licnosti.htm, посетен на 2007-10-08
- Цитирани източници
- Рачева, Ваня. Хайдут Велко Петров(ич) на синура на българо-сръбските политически отношения в зората на балканския национализъм. // Минало (4). 2008. с. 32 – 44.