Тази статия е за град Неготин в Сърбия. За град Неготино в Северна Македония, наричан понякога Неготин, вижте Неготино.

Неготин (на сръбски: Неготин или Negotin) е град в Сърбия, разположен близо до границата с България. Неготин е главен град на областта Неготинска Крайна, част от Тимошко. Населението на града е 17 762 души (2002), от които значителен брой власи.

Неготин
Неготин/Negotin
      
Герб
Църква в Неготин.
Църква в Неготин.
44.2167° с. ш. 22.5167° и. д.
Неготин
Страна Сърбия
ОкръгБорски окръг
ОбщинаНеготин
Площ1089 km²
Надм. височина89 m
Население17 762 души (2002)
Пощенски код19300
Телефонен код+381 19
МПС кодNG
Официален сайтwww.negotin.info
Неготин в Общомедия

История редактиране

Неготин е основан от Осман Пазвантоглу като крепост. През 1810 година след въстание попада в ръцете на българския войвода Хайдут Велко, който по-късно е убит в самия град. През 1833 година влиза в пределите на Сърбия.[1]

През 1873 година функционира българско читалище в града, подпомагано от Видинското читалище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Неготин е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 10 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 6500 души.[1] Край града са погребани 85 български войници и офицери от Първата световна война.[4]

Личности редактиране

Родени в Неготин
Починали в Неготин

Бележки редактиране

  1. а б Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 30
  2. Кондарев, Никола. Народните читалища в България, Том I. София, ОФ, 1972. с. 266.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 323 и 865.
  4. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 323.
  6. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 205.